НОВИНИ

Инфекциозни и кардиологични усложнения при ревматоиден артрит

21 Август 2018

Пациентите с ревматоиден артрит (РА) са с повишен риск от развитие на сериозни инфекции, инфаркт на миокарда и коронарна болест на сърцето, показват данни от изследване проведено през 2017 г.

„Повишената активност на РА, доказана с повишаване на серумните биомаркери за артрит, е свързана с по-висока честотата на прием в болница по повод на инфекциозни заболявания, инфаркт на миокарда и коронарна болест. Тази зависимост е още едно доказателство за необходимостта от намаляванеактивността на ревматологичното заболяване”, обясняват авторите пред списание Annals of the Rheumatic Diseases.

В рамките на настоящото изследване е използван панелен тест за серумни биомаркери, оценяващ активността на болестта. Благодарение на него се онагледява, че тежко протичащата болест е свързана не само с увреда на ставите, но и увеличава риска от инфекции и от сърдечно-съдови заболявания. Също така става ясно, че контролът на болестта е от основно значение за предотвратяване на усложненията.

Д-р Пол Мънтнър и колектив от университета на Алабама провеждат проучване сред пациенти с РА, живеещи в САЩ, при които панелният тест е използван като диагностичен тест за проследяване на активността на заболяването.

За периода от 2010 до 2014 г. авторите проследяват честотата на хоспитализации по повод пневмония или сеспис, инфаркт на миокарда и коронарна болест на сърцето. Резултатите демонстрира, че в рамките на проследяването се наблюдават 452 случаи на сериозно инфекциозно заболяване, 132 инфаркта и 181 диагностицирани случаи на коронарна болест.

Получените резултати са в полза на предположението, че възпалението, наблюдавано при РА е в основата на сърдечно-съдовите усложнения. Тоест при болните от РА се задействат патологични възпалителни процеси, които засягат всички тъкани в тялото и овадяването на основното заболяване би ограничило развитието на усложнения.

Основният изводът е, че е необходимо пациентите с ревматоиден артрит да се лекуват възможно най-активно спрямо цялостната активност на болестта и възможните усложнения.

Използван източник:
1. Curtis JR, Xie F, Chen L, et al Biomarker-related risk for myocardial infarction and serious infections in patients with rheumatoid arthritis: a population-based study Annals of the Rheumatic Diseases Published Online First: 21 December 2017. doi:10.1136/annrheumdis-2017-211727

Албена Янева: Първото и най-важно при болест на Бехтерев, е бързото поставяне на точна диагноза

03 Декември 2019

Албена Янева е координатор „Рехабилитация“ към Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Тя е диагностицирана с болест на Бехтерев и е един борбен и вярващ човек, с когото ще ви запознаем в следващите редове:



Какви са основните предизвикателства в момента пред пациентите с болест на Бехтерев?

Пациентите с болест на Бехтерев в момента са изправени пред много предизвикателства. Първото и най-важно според мен е бързото поставяне на точна диагноза.

Проучване сред пациентите показва, че поставянето на диагноза се бави средно 8 - 10 години. След това стои въпросът с избор на правилна терапия, а след като се подбере терапия и се овладее тежката криза, пациентите трябва да се справят и с проблемите, които заболяването им създава на работното място, и в семейството.

 

Подобри ли се диагностиката и лечението? Налични ли са всички съвременни терапии и на българския пазар?

Да, със сигурност се намали времето за поставяне на диагноза. Вече дори само с направен ЯМР може да се диагностицира пациентът. Всички съвременни терапии са налични на българския пазар и са достъпни за пациентите, почти всичките са напълно безплатни за нас.

 

Отчитате ли положителна промяна в цялостната грижа за пациентите със заболяването?

От една страна - да, по-бързо се поставя диагноза и има достатъчно достъпни лекарства. От друга страна, сегашната политика на НЗОК не помага на ревматолозите да ни проследяват и да имаме нормален контакт с тях.

Има доста неуредици, но това е друга тема. Все пак лекарите правят каквото могат, дори и когато не е тяхно задължение.



Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

Първо и най-важно - трябва добре да се информират за всичко, свързано с болестта. Ако има нещо, което ги затруднява, ние сме тук. Организацията на болните от болестта на Бехтерев помага на всеки, който се обърне към нас. Имаме на разположение психолог, юристи и лекари, които се отзовават и помагат.

В групите ни във Фейсбук също може да се включи всеки диагностициран или неговите близки хора. След овладяване на болестта трябва да се ходи на рехабилитация поне два пъти в годината, да се прави много гимнастика. Нашата организация вече има традиция в тази посока. Няколко пъти в годината си организираме групови рехабилитации и след тях всички се чувстват много добре, отпочинали и заредени с положителни емоции.

 

Научава ли се човек да живее с болестта? Вие самата как се справяте?

Човек се научава да живее с болестта, но това само по себе си е голям шок и е по-лесно, когато общуваш с други като теб, когато има с кого да споделиш и кой да те разбере. Аз се справям много добре, но това не беше така преди 30 години, когато се разболях. Трябваше да мина през много, много трудности. Моята диагноза се забави с 10 години и аз стигнах до инвалидна количка.

Трябваше спешно да пренаредя приоритетите си, трите ми деца ми страдаха за мен, останах сама с тях. Благодарение на лекарите в клиника по ревматология на Урвич 13 само след един месец се изправих на крака. Но истинското облекчение дойде, когато започнах лечение с биологично лекарство. Няма болки, скованост, няма го ужасът сутрин, като се събудиш, че пак ще боли цял ден.

Успях макар и с малко закъснение, да сбъдна мечтата си и да се образовам добре, завърших бакалавърска, после магистърска степен, и в момента се подготвям за докторантура. Желая на всички хора, които имат някакво заболяване, да не губят сили и надежда, да се борят и да търсят правата си. Само така ще успеят да се справят и да живеят добре.



Петя Петрова

Необходимо ли е пациентите на лечение с метотрексат да избягват алкохола?

30 Ноември 2019

Обикновено, пациентите с ревматоиден артрит (РА), които са на терапия с метотрексат, биват съветвани да не приемат алкохол заради повишения риск от хепатотоксичност, състояние при което се уврежда черния дробВъпреки това, за момента научната информацията, въз основа на която болните с ревматоиден артрит ограничават приема на спиртни напитки, е недостатъчна.

По тази причина британски учени преглеждат медицинската информация  на 11 839 пациенти с РА, които започват терапия с метотрексат в периода 1987г-2016г. Приемът на алкохол е измерен в алкохолни единици, дефинирани като 8g алкохол за единица (в САЩ „стандартното питие“ е 14g алкохол или почти 2 единици).

Чернодробното засягане е оценено като увеличаване на ензимите АСАТ или АЛАТ три пъти над горната граница на нормата.

В хода на проследяването, обхващащо 47 090 човекогодини, са наблюдавани 530 увеличавания на тези ензими тоест 11,26 случая за 1000 човекогодини. Всяка допълнителна консумирана единица алкохол е свързана с увеличаване на риска за чернодробна увреда.

В сравнение с въздържанието, приемът на 15 до 21 алкохолни единици седмично е с тенденция за повишен риск, а надминаването на 21 алкохолни единици на седмица е свързано със значително повишен риск.

Същевременно консумацията на по-малко от 14 алкохолни единици не се свързва с повишаване на АСАТ и АЛАТ. Не се наблюдават промени в тази зависимост, свързани с пола и възрастта.

Използван източник:


  1. Humphreys JH et al. Quantifying the hepatotoxic risk of alcohol consumption in patients with rheumatoid arthritis taking methotrexate. Ann Rheum Dis2017 Sep; 76:1509. (http://dx.doi.org/10.1136/annrheumdis-2016-210629)

Вашият лечебен план при псориатичен артрит

27 Ноември 2019

В случай, че сте диагностицирани с псориатичен артрит, сте обсъдили с Вашия лекуващ лекар опциите за лечебен план. В момента съществуват редица начини за облекчаване на симптоми като ставна скованост, болка и сърбящи кожни плаки.

Основният принцип на лечение е, че комбинацията между разнообразни методи се предпочита пред монотерапията. Въпреки че всеки случай на псориатичен артрит сам по себе си е уникален, терапевтичният план обикновено включва медикаменти, редовни прегледи и промени в начина на живот.

Лекарства

Повечето страдащи от псориатичен артрит прибягват до медикаменти, особено по време на обостряне, когато симптомите на болка и ставна скованост са най-изразени. В зависимост от Вашите индивидуални особености, лекарят може да предпише следните лекарства:

Топикални средства: Тук се включват мехлеми, кремове, гелове, шампоани и др., които се поставят директно върху кожната плака. Те облекчават сърбежа и изразеността на кожните промени и могат да бъдат набавени със и без рецепта.

Нестероидни противовъзпалителни средства: Тези медикаменти обикновено са в таблетна форма и целта им е да облекчат болката и сковаването на стаите. НСПВС са първата опция, която се предписва при ставната форма на заболяването.

Болест-модифициращо противоревматични средства: Особеното при тях, че се набавят само с лекарско предписание и овладяват по-тежките симптоми на болестта. Могат да бъда в таблетна или инжекционна форма и предотвратяват и забавят ставната увреда.

Биологични лекарства: Тяхна мишена са специфични компоненти от имунната система, отговарящи са увреждането на опорно-двигателния апарат. Прилагат се чрез инжекция или продължителна инфузия (капково въвеждане чрез система на веществото във вена). Излагане на светлина: Този метод доказано намалява кожното засягане. Важно е да се отбележи, че поради ролята на UV лъчите в развитието на рак на кожата, лечението със светлина е необходимо да се прилага под внимателен лекарски контрол.

 

Допълнитени терапии

Много хора с псориатичен артрит упражняват йога, акупунктура и билково лечение. Освен че биха довели до облекчаване на симптомите, тези методи намаляват стреса.

Въпреки, че най-често допълнителното лечение е безопасно, е важно да уведомите Вашия лекуващ лекар, преди да прибегнете към него.

Промяна в начина на живот

Поддържайте здравословно тегло. В случай, че имате затлъстяване, намаляването на телесната маса ще намали натоварването върху ставите, което от своя страна ще намали болката и подуването.

Движете се повече. Редовното физическо натоварване води до намаляване на теглото и до елиминиране на стреса. Освен това чрез физически упражнения се развива мускулатурата и се намалява кръвната концентрация на химикалите, които причиняват възпаление. За начало започнете с 30-минутно ходене. Добри алтернативи са плуване, йога и упражнения за гъвкавост.

Хранете се здравословно. Пълноценният хранителен режим включва възможно най-малко добавена захар. Плодовете, зеленчуците, чистият протеин, мазните риби, ядките и зехтина трябва да присъстват във Вашата диета.

Намалете стреса. Доказано е, че стресът води до обостряне на симптомите на псориатичен артрит. Редовните упражнения и правилните техники на дишане помагат в това отношение.

Не пропускайте прегледите. Добрата комуникация с лекуващия лекар е основата на успешното овладяване на псориатичния артрит. Важно е да споделяте с него за всяко усложнение на терапията и за необходимостта от промяна в терапевтичния режим.

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

26 Ноември 2019

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания.

 

Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип проучване

Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс.

В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.

Какви резултати получихте?

Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин.

Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК.

Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.

Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти. Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)

Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за настъпването на релапс?

Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс.

Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.

Как получените от вас данни, биха намерили приложение в практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?

На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването.

Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване



Д-р Ана-Мария Младенова

Created by: PR Care