НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Проф. Златимир Коларов: Артритът не е една болест

11 Октомври 2019

Проф. Златимир Коларов е ревматолог в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Един от най-големите специалисти в България в областта на ревматичните заболявания. По повод Световния ден за борба с артрита, който отбелязваме на 12 октомври, разговаряме с проф. Коларов за различните лица, зад които се крие артритът, който всъщност е съвкупност от различни заболявания.

Проф. Коларов, свикнали сме всяко възпаление на ставите да наричаме артрит, но всъщност зад този термин се крие цяла група от заболявания. Кои са те?


Международният ден на артрита е прекрасен повод да поговорим за тази неприятна болест, която засяга много хора в България. Понятието артрит е въведено още от древността и означава възпаление на ставите. Това не е една болест.

Артритите са различни – ревматоиден, реактивен, псориатичен. Тези болести са обикновено във възрастта между 20 и 40 години. Артритът е болест на младите хора! Среща се и в ранна детска възраст, има и форми с късно начало. Много пъти обаче ставни оплаквания, които не са израз на артрит, се бъркат с тази болест.

А как да ги разграничим?

Лекарят ще ги разграничи! Моят съвет е, когато пациентите имат оплаквания, да не разчитат на самодиагноза и самолечение. Артритите се бъркат с артроза или шипова болест, които са характерни за по-късните етапи на живота. След 40 години започват да наболват, обаждат се, а след тази възраст вече всеки има някакви оплаквания от шипове.

Има и една друга група от болести, която се нарича мекотъканен ревматизъм. В случая думата ревматизъм не е много точна. Един колега обича да казва, че полъхът от древността се усеща и в днешната номенклатура. Едно време всички болести са наричали ревматизъм. Какво представлява мекотъканният ревматизъм? Това са всички онези състояния, когато меките тъкани около ставата са ангажирани при възпаления, при шипова болест, при натоварване.

Хора, които работят с ръцете, имат мекотъканни прояви. Много е пъстра палитрата на болестите, които могат да предизвикат ставни болки. Затова най-добре е, при съмнение, хората да потърсят консултация с ревматолог, а не да се самолекуват.

Проблемът е, че ревматолозите са неравномерно разпределени. Има цели региони, в които няма такива специалисти – какво да направят хората там?

Това наистина е голям проблем! Най-много ревматолози са концентрирани в София. С моите колеги от години бием тъпана, че има цели региони в които няма нито един ревматолог, например Благоевград, Кюстендил, Силистра, Смолян. В Кърджали имаше колега, но тя почина, а в Ямбол тази дейност се съвместява от колега, който е  кардио-ревматолог. Това е въпрос на политика на ръководството на местните болници.

Драмата с детските ревматолози е дори по-голяма. Дори в София няма достатъчно.

Голям проблем е била детската ревматология преди години, когато от ревматизъм масово са боледували деца между 12-18 години. След гърлена инфекция, много от тях са развивали възпаление на ставите, а след това, вече на стари години, и проблеми със сърцето. Благодарение на много активната профилактика още през 70-те години, намалява заболеваемостта над 7 пъти!

Това донякъде намали пресата върху тези специалисти. Но това не означава, че вече няма детски артрит и това е голямата ни болка. Едно време имаше цяла клиника, в която се лекуваха тези деца, после стана отделение. В момента детските ревматолози не знам дали ще се съберат на пръстите на едната ми ръка. И това е за цяла България….

Диагностицирането на артрита може да отнеме и 10 години. Защо е толкова трудно?

Рядко се случва това, може би по-скоро за болестта на Бехтерев. Имам един учебник, подарък от майка ми и от баща ми, в който пишеше, че диагностицирането се забавя с 12 години. Причината е, че от Болест на Бехтерев боледуват много млади хора и най-често се мисли за дископатия, дискова херния, ишиас, лумбаго.

В момента, по световни данни, забавянето в диагнозата е 7 години, което означава, че за 30 години ранното диагностициране се е приближило с 5 години само.

Седем години също не са малко….

Не са, разбира се. Едно е да лекуваме болестта в началото, а съвсем друго, когато вече се е развила. Болестта на Бехтерев понякога започва много бавно, подмолно: болка в кръста, в гърба и тъй като дископатиите са често срещани, се мисли за тях, а не се разбира, че зад тази болка стои друга патология. Разбира се, стигне ли човек до ревматолог, той веднага ще познае заболяването. Въпросът е, че пътят до него е дълъг.

Иначе има лабораторни изследвания, генетично носителство, което може да се докаже, има ядрено-магнитен резонанс, скенер – въобще много начини да се установи болестта и в ранните стадии. Трябва просто болният да попадне при ревматолог.

А доколко фатална може да е закъснялата диагноза?

С годините настъпват необратими промени в тъканите и е много трудно деформации, които са се получили, да претърпят обратно развитие. В лека степен може би да, но само толкова. Могат да се подобрят движенията, но там, където са вкостени тези меки тъкани, няма връщане назад. Затова е толкова важна навременната диагноза.

Как се лекуват артритите?

Вече разполагаме с биологична терапия, която бележи нова ера в лечението на тези заболявания. Препаратите са инжекционни – подкожни или венозни. Дори подкожните пациентите сами си ги поставят. Венозните се прилагат в специални центрове. Тези терапии забавят хода на болестта и дори го спират.

Проблемът е, че ако пациентите спрат да ги приемат, болестта се завръща. Напоследък имаме още по-ново поколение лекарства, което е под формата на таблетки и е още по-удобно за прием от пациентите. Разполагаме с разнообразни боеприпаси в борбата с тези болести. Просто пациентът трябва да отиде на лекар и да бъде постоянен в лечението си.

Кои са най-полезните храни при обостряне на възпалително чревно заболяване?

10 Октомври 2019


  1. Плодови или зеленчукови сокове


 

При обостряне на болестта на Крон (БК) или на язвения колит, може да нямате апетит. Въпреки това, не бива да забравяте, че организмът ви има нужда от хранителни вещества и по тази причина плодовете и зеленчуците са чудесно начало на захранването. Те доставят витамини и вода без да причиняват тежест. Единственото съображение е да избягвате пулпата, тъй като съдържащата се в нея целулоза причинява подуване.

  1. Пюре от ябълки


Добър избор за първо ядене след обостряне на състоянието. Ниското съдържание на фибри гарантира лесно храносмилане, при което червото се почиства без да се подува. Освен това пюрето от ябълки съдържа много калий и вит. С.

  1. Яйца


Независимо дали са бъркани или варени, те са лесни за смилане и богати на протеини, желязо и вит. D. Гастроентеролозите съветват да започнете захранването с малки порции на всеки 3 или 4 часа вместо малък брой обилни хранения.

  1. Варени моркови и зелен фасул


Друга стратегия е да добавяте нов вид храна на всеки няколко дни. Ето защо след пюретата може да преминете и на варени зеленчуци, които нямат семки (моркови, зелен фасул) като внимавате след включването на всеки нов хранителен продукт.

  1. Пилешко месо


Крехко, лесно за приготвяне и богато на протеини, вит от групата В и цинк. Подходящ избор е, в случай че не е мариновано или придружено с пикантен сос. Всички страдащи от възпалителни чревни заболявания трябва да избягват лютиви и пикантни храни, защото те утежняват симптомите.

  1. Варена мазна риба


Изключително важно е избягването на пържени или панирани храни. От друга страна, при правилно приготвяне риби като сьомгата и скумрията са много полезни при пациенти с възпалителни чревни заболявания. Те са богати на омега-3-мастни киселини, които се борят с възпалителния процес. Освен това са богат източник на протеини и вит. D.

  1. Фъстъчено масло


Важно е маслото да е фино смляно, защото твърдите частици биха раздразнили червата. Препоръчва се да направите само смес, в която няма захар. Освен вкусни, маслата от фъстъци, бадеми и кашу са чудесна храна за набавяне на протеини.

  1. Паста от бяло брашно


Обърнете внимание на надписа на опаковката и търсете марка, която предлага под 1 грам фибри на порция. Препоръчително е да избягвате доматения сос, защото съдържащите се в него семена биха влошили симптомите на заболяването. От друга страна добавянето на зехтин спомага за намаляването на възпалението.

  1. Пъпеш


Дините и пъпешите са лесно смилаеми и съдържат малко количество неразградими фибри. Освен това са богати на вит. С и А и се състоят от 90%  вода, тоест са лесен и вкусен начин да стоите хидратирани.

  1. Картофи


Независимо от вида им е задължително да отстраните обвивката преди консумация. Картофите са много подходящи след изостряне на заболяването заради меката им текстура и високото съдържание на магнезий, калий и вит. С.

  1. Авокадо


То е меко, щадящо стомаха и богато на мастни киселини. Освен това осигурява висок калориен прием, което е от полза за възстановяване на телесната маса.

Тест: имате ли риск от развитие на псориатичен артрит?

27 Септември 2019

Този въпросник е предназначен за  хора, които са забелязали червени неравни плаки по кожата си, или за всеки, на когото е поставена диагнозата псориазис. Ето защо е препоръчително да споделите резултатите от въпросника с вашия личен лекар или дерматолог:

 

1) Страдате ли от болки в ставите?                                                                                                    Да/Не

2) Приемали ли сте противовъзпалителни средства над  два пъти седмично за успокояване на ставна болка през последните три месеца?                                                                                    Да/Не

3) Събуждате ли се през нощта с болки в долната част от гръбначния стълб?                      Да/Не

4)Чувствате ли изтръпване в пръстите на ръцете за повече от 30 минути всяка сутрин?   Да/Не

5) Изпитвате ли болка в китките и пръстите на ръцете?                                                              Да/Не

6) Забелязвате ли подуване в китките и пръстите на ръцете?                                                   Да/Не

7) Случва ли се да имате подуване на пръст за повече от три дни?                                         Да/Не

8)Усещали ли сте подуване в Ахилесовото сухожилие?                                                              Да/Не

9) Изпитвате ли болка в ходилата и глезените?                                                                            Да/Не

10) Оплаквате ли се от болка в лактите и хълбоците?                                                                Да/Не

Забележка: Този въпросник е съставен на базата на диагностичен алгоритъм за диагностика на артрит при пациенти с псориазис (Early ARthritis for Psoriatic patients /EARP). Резултатът не е гаранция за наличен псориатичен артрит, а диагнозата се поставя единствено от специалист.

 

Резултати:

 

В случай че сте отговорили с „Да” на повече от три въпроса: Според въпросника сте в риск от развитие на псориатичен артрит. Споделете отговорите с вашия дерматолог, за да получите допълнителни насоки. Подходящо е да се консултирате и с ревматолог. Поставянето на точната диагноза навреме е от голямо значение за ефективното лечение.

Ако сте отговорили с „Да” на по-малко от три въпроса: Резултатът показва, че не страдате от типичната за псориатичния артрит симптоматика. Въпреки това е важно да знаете, че белезите на заболяването могат да се появяват и изчезват циклично в хода на времето и че е възможно да дадете други отговори на същите въпроси след няколко месеца. Ето защо е необходимо да споделите опасенията си с лекуващия ви лекар.

Проф. Василева: Борим се качеството на живот да бъде част от критериите за лечение на псориазис в България

27 Септември 2019

Проф. д-р Снежина Василева е ръководител Направление по автоимунни булозни заболявания в Клиниката по кожни болести в УМБАЛ "Александровска". Тя е преподавател в катедрата по дерматология и венерология на Медицинския университет в София. Автор е на над 180 статии в научни списания и сборници у нас и в чужбина. Тя се съгласи да даде специално интервю за читателите на www.probudise.bg във връзка със съвременните препоръки за пълно изчистване на кожата при псориазис.

Терапевтичните цели непрекъснато еволюират и вече не е достатъчно да се постигне частично изчистване на кожата като PASI 50 и PASI 75. Съвременните препоръки говорят за пълно изчистване на кожата - постигане на ефектите PASI 90 и PASI 100. Можете ли да ни разкажете повече?

Аз съм много впечатлена от този високоспециализиран въпрос, който очевидно се задава от един добре информиран човек. Първо, може би, трябва да кажем какво е PASI – това е една скала, която измерва, така да се каже, активността на заболяването, процентът на засягане на кожата от псориазиса, до каква степен е засегнато тялото. Скалата е с различни компоненти и изчисляването е сложно, но тя ни дава точно колко тежко болен е един пациент с псориазис. Когато кажем PASI 50 или PASI 75, 90, 100, това значи, че ние сме постигнали с някакво лечебно средство редуциране на псориазиса и едно клинично подобрение, примерно, при PASI 50 – наполовина. Такова изчистване на псориазиса може да се постигне по много добър, ефективен начин и със задържащ се ефект със съвременните биологични средства, които биват най-различни групи, таргетират различни рецептори и цитокини в организма. Тези лекарствени средства предоставиха един революционен подход и бяха прелом в нашето третиране на псориазиса, както и във възприемането му от страна на лекари и пациенти. Пациентите с псориазис вече не се задоволяват да им бъде позамазана плаката, замаскирана под някаква форма, да побелее или т.нар. бланширане. Пациентите вече знаят, че те могат да постигнат едно пълно изчистване на тяхната кожа от псориатичните плаки, което осигурява една добра представителност в обществото, едно много добро социализиране, дори подсигуряване на добро качество на живота във всичките му компоненти, включително и сексуални контакти, емоционално поведение.

Възможността да лекуваме псориазиса до степен на достигане на PASI 90, това означава, че пациентът има една много малка плака по тялото си, или PASI 100 – пациентът е изцяло изчистен от псориазис. Това може да се постигне на практика само с биологичните средства. От тях с най-голям опит и с най-натрупани знания по отношение на ефективност, безопасност на приложението, това са инхибиторите на тумор некрозис фактор алфа (TNF-α), които са изпитани и при възрастни, деца, бременни и кърмачки. В лицето на препарата Адалимумаб, който е анти-TNF-α препарат. Налице е над 10-годишен опит с много клинични изпитвания, лекувани пациенти по целия свят, така че това е първият мощен препарат, който повлиява както кожното засягане при псориазис, така и ставното, и възвръща към нормата засягането на ставния хрущял, което е изключително важно, защото при псориазиса 1/3 от болните имат тежък псориатичен артрит, който влошава тяхното качество на живот и ги мъчи. Адалимумаб изключително много добре повлиява и ставния синдром. Много е важен фактът, че е изпитан при различни индикации в областта както на дерматологията, така и на ревматологията, офталмологията – псориазис, псориатичен артрит, възпалителната болест на червата, увеит. Това ни дава сигурността, че когато насреща си имаме дете, млад човек, пациент с тежък псориазис, ние при по-голям процент, който според българските критерии е над 20%, а според европейските – над 10% засягане на кожна повърхност, разчитаме на този препарат и че може да се прилага дългосрочно с добър профил на безопасност. В целия свят, 10% засягане на кожна повърхност, 10% PASI и 10 DLQI – правилото на трите десятки, са критерии за включване на системно лечение и включване на биологичен препарат.

Доколко българските пациенти имат достъп до тези биологични лекарства?

Българските пациенти с псориазис и псориатичен артрит са привилегировани, защото те имат достъп, който се реимбурсира от Здравната каса в много голям процент. Това е добре, защото имаме едно мощно оръжие, с което разполагаме при среден и тежък псориазис. Това е нещо, с което не могат да се похвалят пациенти с хронични или автоимунни заболявания. Има критерии, на които пациентите с псориазис трябва да отговорят, защото е скъпоструващо лечение. Тези критерии са уточнение с Националната здравноосигурителна каса, но неприятен е фактът, че нашите български критерии са завишени спрямо европейските.

Критерият DLQI /качество на живот/ е критерий за лечение на псориазис, но в България не се взема предвид. Ако, примерно, кожата е засегната в малка степен, но е на лицето, това значително влошава живота на пациента и трябва ефективно лечение. Какво е вашето мнение по въпроса?

Много бих искала да мога да кажа, че качеството на живот или скалата DLQI, се взима под внимание и в България, но за съжаление той все още не влиза сред критериите на НЗОК. Това е много важно и ние, дерматолозите, се борим и бихме искали той да бъде част от критериите, защото, както Вие казахте, псориазисът може да засяга малка площ, но това да бъде в област, която се вижда, или да засяга гениталиите, гънките, което е много неприятно. Особено при млади пациенти и такива, които са в полово активна и детеродна възраст, това е голям проблем. При едно такова засягане, площта би била с ниска стойност, но качеството на живот би било много влошено и степента на DLQI би била висока. В това отношение ние сме длъжници на нашите пациенти и би трябвало да се работи в тази насока.

 

Петя Петрова

Псориазис
Псориазисът е заболяване, което протича хронично с периоди на обостряния. Характеризира се с появата на груби червени лющещи се плаки по участъци от тялото – окосмената част на главата, колената и торса. В последните години заболяването започна да се свързва и с нарушения в мастния метаболизъм, както и с атеросклеротични изменения в съдовете.
Псориатичен артрит
Псориатичният артрит е заболяване, което освен кожата, засяга и ставите. При него различни по големина удебелени кожни плаки се появяват по цялото тяло, но най-често покриват колената и лактите, като причиняват болка, особено при движение. Когато заболяването е в активната си фаза, пациентите са трудно подвижни, като причина за това е ставното възпаление.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит протича с възпаление на по-малките стави в човешкото тяло - на пръстите на ръцете, на китките, на глезените и пръстите на краката. Зоните се зачервяват и подуват, а по-късно се деформират и по тях се образуват възли и бучки. Пациентите се оплакват от силна скованост, която им пречи да изпълняват всекидневни битови дейности.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев, известна като анкилозиращ спондилит, е хронично заболяване на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. При него гръбнакът става твърд, а засягането на ставите, сухожилията и връзките води до значително ограничаване на движенията. В някои случаи болестният процес може да обхване и други стави, както и вътрешни органи.
Улцерозен колит
Улецрозният колит е хронично заболяване на дебелото черво, при което неговата лигавица се възпалява и то се разранява. Този процес е съпътстван от образуването на големи количества слуз. Появява се дискомфорт в коремната област, болки в червата и чести позиви за ходене по голяма нужда. Изхожданията са обилни и кръвенисти, което изтощава болния.
Болест на Крон
Болестта на Крон е хронично заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне всяка негова част – от устата до ануса. В болестния процес са ангажирани всички слоеве на чревната тъкан. Най-честите проявления са диарични изхождания, съпроводени с болки в областта на корема и най-често около пъпа, разранявания и фистули около ануса.
За да се свържете с нас, моля използвайте e-mail формата. Очакваме Ви!
Изпрати мейл
Created by: PR Care