НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

12 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Ефективна диета при болест на Бехтерев

26 Февруари 2019

Най-ефективната диета при болестта на Бехтерев включва постигането на здравословно тегло и поддържането на фигурата в добра форма. Това означава, че хранителният режим трябва да подпомага борбата на организма с хроничното възпаление, да поддържа костната здравина и да се променя в зависимост от отговора на организма към него.

„Ключовият момент в тези диети е здравословното тегло, тъй като излишната телесна маса натоварва възпалените стави на гърба, таза и коленете”, обяснява д-р Рут Каданов, специалист по ревматология от Чикагския университет.

Плодове и зеленчуци. Приемът им осигурява необходимите за организма антиоксиданти. Според проучванията те подпомагат борбата с възпалението, тъй като неутрализират свободните радикали, пречещи на клетъчния метаболизъм.

Пълнозърнести изделия. Многобройни изследвания показват, че за разлика от тестените храни с обработено брашно, пълнозърнестите храни са важни за здравето на сърдечно- съдовата система. Болестта на Бехтерев уврежда не само ставите, но и сърцето и по тази причина храни като кафяв ориз, киноа и ленено семе, трябва да присъстват в диетата.

Течности. Приемът на 8 до 10 чаши вода дневно е важен за всеки организъм, най-вече за страдащите от анкилозиращ спондилит. Ограничаването на алкохола също е необходимо- до не повече от две стандартни питиета за мъжете и едно за жените, тъй като прекаляването уврежда костния метаболизъм.

Омега-3-мастни киселини. Те се срещат при соленоводните риби и са важни за борбата с възпалителния процес. Според шведско изследване, пациентите с болест на Бехтерев, които включват омега-3-мастните киселини в своя хранителен режим съобщават за значително подобрение на състоянието им.

Хранителни добавки. „Всяка форма на артрит, която ограничава движението, неминуемо води до развитие на остеопороза”, обяснява д-р Каданов и допълва:
„Ето защо всички пациенти с болест на Бехтерев е необходимо да приемат достатъчни количества кацлий и витамин D. Остеопорозата води до нарушаване на костната плътност и увеличаване на риска от фрактури. Можете да си набавите тези елементи, както с млечните продукти, така и с хранителни добавки.”

И най-важното, избягвайте храни богати на холестерол и наситени мастни киселини. Те трябва да бъдат ограничени във всяка диета, тъй като подпомагат възпалителните процеси и увеличават сърдечно- съдовия риск. Ето защо спазването на здравословен хранителен режим дава на тялото силите да се справя със заболяването и енергията за активен начин на живот.

Хората с псориатичен артрит са с повишен риск от поява на захарен диабет тип 2

19 Февруари 2019

Пациентите с псориатичен артрит и псориазис са с повишен риск от поява на захарен диабет тип 2, става ясно от изследване, публикувано през месец септември в списание Rheumatology.

„Това проучване, базирано на съществуващата популация, открива 40% по-висок риск от захарен диабет сред болните от псориатичен артрит в сравнение със здравите индивиди”, обяснява д-р Нийл Макхю от Кралската болница за лечение на ревматологични заболявания в Бат, Великобритания.

В рамките на изследването авторите подбират 6783 наскоро диагностицирани с псориатичен артрит участници. След това учените сравняват всеки един от тях с четирима здрави човека от общата популация.

В последствие всички биват проследявани за поява на захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови забоявания, исхемична болест на сърцето или периферна съдова болест.

От резултатите става ясно, че заболеваемостта от захарен диабет тип 2 е значително по-висока сред пациентите с п псориатичен артрит и псориазис.

Освен това авторите забелязват, че има увеличение с 29% на сърдечно-съдовите заболявания, с 27% на риска от исхемична болест на сърцето и с 40% на периферна съдова болест при страдащите от псориатичен артрит, в сравнение със здравите, но няма разлика в сравнение с болните от псориазис.

Въпреки че все още няма доказана връзка между псориатичния артрит и развитието на захарен диабет тип 2, авторите повдигат хипотезата, че за това допринася системното възпаление, свързано с артрита, диетата, микроорганизмите в стомашно-чревния тракт и др.

Използван източник:

1. Charlton R, Green A, Shaddick G et al.; Risk of type 2 diabetes and cardiovascular disease in an incident cohort of people with psoriatic arthritis: a population-based cohort study, Rheumatology, https://doi.org/10.1093/rheumatology/key286

Стереотипите, срещу които се изправят хората с псориазис

17 Февруари 2019

Страдащите от псориазис често попадат в ситуации, в които околните избягват физически контакт с тях и неправилно ги смятат за болни от заразно заболяване, става ясно от скорошно изследване.

„Голяма част от моите пациенти с псориазис се оплакват от дискриминация на работното място, както и в социална среда. На тях се отказва да влизат в басейн, понякога се срамуват да отидат на фризьор, а често не успяват да си намерят работа, ако естеството й е свързано с общуване с много хора”, отбелязва д-р Джоел Гелфанд от университета в Пенсилвания.

Д-р Гелфанд и съоавтори провеждат проучване, в което се включват две групи здрави участници: 187 студенти по медицина от университета в Пенсилвания и 198 човека, работещи в частна фирма, без медицинско образование.

На участниците се показват снимки на хора с псориазис, включително увеличени изображения на характерните кожни промени. Авторите молят доброволците да определят до каква степен изпитват съчувствие, съжаление, отвращение, вина или любопитство при вида на снимките. Освен това те трябва да опишат пациент с псориазис с прилагателни по техен избор и да оценят доколко представата им за заболяването се основава на митове или на доказателства.

54% от участниците споделят, че не биха излезли на среща с човек с псориазис, 40% заявяват, че не биха искали да се ръкуват с него, а 30% не биха го поканили в дома си. Сред най-честите стереотипи са, че хората с това заболяване са с ниско самочувствие, болни или неатрактивни. Същевременно една трета от участниците смятат, че псориазисът засяга само кожата и не е сериозна болест.

„Въпреки огромния научен напредък в разбирането на имунологичните и генетичните фактори в развитието на псориазис, както и новите опции за лечението му, неточните и често обидни митове за това заболяване продължават да съществуват”, твърди д-р Гелфанд.

Въпреки това хората, които имат близък човек, страдащ от болестта, имат по-ясна преценка, а тези, които са информирани за псориазиса са по-склонни да изпитват съчувствие и разбиране.

„Ето защо информираността за това заболяване, както и по-свободната комуникация с пациентите е ключова за разрушаването на тези вредни стереотипи”, обяснява д-р Ребека Пърл, съавтор в проучването.

„Важно е да не забравяме, че външният вид не ни дава информация за характера или качествата на човека отсреща, а за да общуваме по-пълноценно с околните е необходим да се вгледаме в себе си в собствените си вярвания и представи”, допълва тя.

Източник:

1.Pearl R L. et al. Stigmatizing attitudes toward persons with psoriasis among laypersons and medical students. Journal of the American Academy of Dermatology



Пациентите с Бехтерев често са с нарушена помпена функция на сърцето

14 Февруари 2019

Пациентите с анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) често имат и нарушена помпена функция на сърцето, която е независима от наличието на придружаващи сърдечно-съдови заболявания, става ясно от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.
Заболявания като артериална хипертония, захарен диабет и метаболитен синдром се срещат по-често при хора с болест на Бехтерев и в голяма степен това обяснява по-големия сърдечно-съдов риск при този контингент.

„Въпреки това е добре известно, че наличието на нарушена помпена функция на сърцето, дължаща се на умора на миокарда, е назависим рисков фактор, който утежнява прогнозата при пациенти с анкилозиращ спондилит”, обяснява д-р Хелга Митбьо от университетската болница в Хаукленд, Норвегия.

За да оценят наличието на нарушена помпена функция при тази група болни, авторите на изследването подбират 106 пациенти с болест на Бехтерев на лечение в отделението по ревматология на болница с Осло и ги сравняват с други 106 здрави участници.

Всеки един от тях бива консултиран от кардиолог и преминава през ехокардиография, а от получените резултати става ясно до каква степен е запазена помпената функция на сърцето.
Според авторите, както пациентите с болест на Бехтерев, така и здравите са еднакво податливи към редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Въпреки това, от ехокардиографията става ясно, че първата група е по-предразположена към нарушена помпена функция на сърцето, като тази зависимост е най-силна при мъжете с анкилозиращ спондилит.
Същевременно учените не откриват връзка между сърдечно-съдовите смущения и провеждането на терапия за ревматологичното заболяване.

„Получените от нас резултати са в подкрепа на получените досега доказателства, че пациентите с болест на Бехтерев са засегнати в по-голяма степен от сърдечно-съдови заболявания”, заявяват д-р Митбьо и колектив.

Created by: PR Care