НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

д-р Радислав Наков: Ограниченията в храненето не трябва да ни стресират

02 Декември 2016

Д-р Радислав Наков е специализант и докторант по гастроентерология в Университетска болница "Царица Йоанна – ИСУЛ".

Тази година той получи престижната награда International Scholar Award, която се връчва на най-добрите научни разработки на млади учени до 35 г. в Европа в областта на гастроентерологията. Като специалист в областта си, д-р Наков е изключително запознат с изискванията за храненето на хора с улцерозен колит и болест на Крон.

Ето какво сподели той за първия онлайн портал, посветен на най-честите автоимунни заболявания www.probudise.bg
.

Каква е ролята на храненето при възпалителните чревни заболявания?

Храненето е изключително важно за пациентите с чревни заболявания, но само по себе си не е метод на лечение. То подпомага лечението, подобрява начина на живот на пациентите и им помага да се справят със симптоматиката на техните заболявания.

Има разлика в храненето при обострена фаза на болестта и при състояние на ремисия – без симптоми. Диетичните грешки при тези пациенти предизвикват появата на два основни симптома – спастични болки в корема и диария. Те са и главната причина да търсят лекарска помощ. За да се избегнат болките и диарията, както и за да се подпомогне лечението, ще дам няколко практични съвети, които съм научил от много научни публикации и от ръководството за хранене на Американската асоциация на пациентите с болест на Крон и улцерозен колит.

Какви правила трябва да спазват пациентите с болест на Крон и улцерозен колит?

Първото основно правило е да се хранят не три пъти на ден, а поне пет пъти. Големината на тяхната порция да е не по-голяма от юмрука им. Това има голямо значение за начина на храносмилане и усвояване на хранителните вещества.

Второто правило е да избягват храни, богати на мазнини и пържени храни, защото те се усвояват трудно от храносмилателната ни система и предизвикват спастични болки. Особено за пациентите с болест на Крон е важно да избягват храни, богати на млечна захар (лактоза). Тя се съдържа не само в прясното мляко, но и в някои колбаси, защото лактозата се използва като емулгатор в хранителни продукти, които трябва да са добре слепени. От друга страна, киселото мляко е полезно за тези пациенти, но да бъде с по-ниска масленост.

В обострената фаза на заболяването трябва да се избягват пресни плодове и зеленчуци, защото се усвояват трудно и предизвикват допълнителен "стрес" за червата. Плодовете и зеленчуците трябва да са сготвени на пара или по някакъв друг начин.

Противно на приетите правила за здравословно хранене, на тези пациенти се препоръчва белият хляб пред пълнозърнестия и многозърнестия. Това е заради по-трудното усвояване на последните два вида. По същата причина трябва да се избягват и ядките. Проблемът е също, че ядките са богати на мазнини и много калорични. А често пациентите в остра фаза се лекуват със стероиди, които водят допълнително до покачване на теглото.

Месото не трябва да е тлъсто и мазно. При болест на Крон се препоръчва агнешко, защото е богато на витамин В12, а пациентите имат дефицит от него.

За всички пациенти ли се отнасят тези правила?

Това са основни правила, но начинът на хранене е индивидуален за всеки пациент в зависимост от типа на заболяването му, от наличието на хранителни дефицити – на калций, магнезий и други микроелементи или на витамини. Ето защо всеки пациент трябва да се съветва със специалисти по гастроентерология и по хранене. Когато се налага, се приемат и добавки – фолиева киселина, витамини, калций, магнезий, желязо. Всичко обаче е строго индивидуално.

В заключение ще кажа, че не е нужно ограниченията в храненето да се превръщат в допълнителен стрес за пациентите. Понякога те започват да се притесняват при всяко хранене, чудят се при всеки нов продукт на трапезата дали ще се влошат. Това също натоварва психиката и може да обостри симптомите. Моят съвет е да се спазват само няколко основни правила, за да не се създава излишен товар на психиката.

За повече информация за най-честите автоимунни заболявания разбери на www.probudise.bg .

Източник: Фрамар

Д-р Рени Андасорова: Биологичната терапия е революция в лечението на автоимунните заболявания

02 Декември 2016

Д-р Рени Андасорова е завършила МУ-Пловдив, има специалност по дерматология и венерология. Член е на БЛС, БДД и Сдружението на частно практикуващите дерматолози. Ето какво сподели тя за първия онлайн портал, посветен на най-честите автоимунни заболявания www.probudise.bg.

Кои са най-честите автоимунни заболявания в областта на дерматологията?

Автоимунните заболявания в областта на дерматологията са свързани не само с чисто кожен проблем, а и с вътрешна патология. Заболяване, което е характерно с нарушаване на роговите структури на кожата е например псориазисът, който е сериозен дерматологичен проблем и то в световен мащаб.

Автоимунни са и някои заболявания на съединителната тъкан, като лупус, склеродермия, дерматомиозит и други. Някои ревматоидни заболявания също се характеризират с кожни проблеми. Често, когато говорим за диабет или за заболявания, свързани с щитовидната жлеза, като Хашимото, трябва да се знае, че те също са асоциирани с кожна патология.

Тоест, едно автоимунно заболяване, независимо дали касае конкретен орган или система, може да отключи друго такова и в този смисъл често намираме връзка между различни състояния – например между хашимото и алопеция ареата.

Има ли тенденция за „подмладяване” на този тип заболявания?

Всеки човек в различна възраст може да бъде засегнат от автоимунно заболяване. Витилиго например се наблюдава както в най-ранна детска възраст, така и при възрастни хора. Псориазисът също може да бъде отключен в детството. Стресът и напрежението, на които сме подложени всички в ежедневието си, също са причина за голяма част от патологиите в дерматологията, както и за поява на рецидив или влошаване на вече открито заболяване.

Изяснена ли е причината за възникването на автоимунните заболявания или те все още са предизвикателство за медицината?

Медицината е една от най-динамично развиващите се науки, защото ежедневно се откриват причини за възникването на дадени заболявания, което, разбира се, е и много важно за тяхната диагностика и лечение.

В този смисъл пред нас наистина има предизвикателства за търсене на причини – те може да са както от генетичен характер, така и свързани с банални нарушения в хранителната диета, несъвместимост на лекарства и други. От съществено значение е да се избере и най-правилният за конкретния пациент метод на диагностика, защото от това зависи и успеха на терапията.

Къде е мястото на биологичната терапия в лечението на автоимунните заболявания?

Биологичната терапия е новост за България, но не и в европейски и световен мащаб. В рамките на десетина година вече имаме опита да лекуваме с нов клас медикаменти, които действително дават много добър резултат и са с много добра поносимост от пациенти, които са с различни автоимунни заболявания, включително и кожни такива.

От две години можем да изписваме биологична терапия при заболяването псориазис. Колегите ревматолози започнаха да прилагат тази терапия при псориатичния артрит преди около осем години. Това е скъпоструващо лечение и е положителна стъпка от страна на Здравната каса, че успява да го подсигури за българските пациенти.

Защо тази терапия е шанс за лечение на подобни състояния?

За нас, лекарите, тя е едно революционно лечение, което дава много по-добро качество на живот. Болните от псориазис, които имат заболяването си от години, в рамките на първите шест до девет месеца от терапията получават редуциране в голям процент на плаките по кожата, а понякога и пълно изчезване.

С нея правим и профилактика на усложненията на псориазиса, тоест развитието на артрит, сърдечносъдова патология, метаболитен синдром и други.

Тази терапия облекчава изключително и грижите за лечение, защото формата на прилагане на медикаментите е инжекционна и тя се прилага през две седмици, а не ежедневно.

От голяма важност е правилното съхраняване на препарата, както и поставянето му. След обучение от страна медицински персонал обаче голяма част от пациентите се научават да го прилагат сами.

Не трябва да се пропуска фактът, че изискванията за биологично лечение са изключително сериозни и не всеки пациент е подходящ за него. Важно е и лабораторното проследяване на кръвните показатели според изискванията на Касата, защото изписването на медикаментите е с протокол.

Какво е вашето послание към хората, диагностицирани с псориазис, както и към останалите, които виждат човек с такъв проблем, но не знаят как да реагират?

Първо, искам да подчертая, че заболяването псориазис не е заразна болест. В 75% от случаите, когато се види човек с подобен проблем, се смята, че състоянието му е заразно и останалите хора го изолират, което повлиява негативно на емоционалния статус, социални контакти, включително учебната и професионална реализация на болния.

Всеки човек има различни фази на това състояние, различно засягане на кожата и поради тази причина, където това е по-сериозно видимо е важно кожата да се поддържа с различни локални продукти. Спрямо преценката на лекуващия лекар се препоръчват и различни физиотерапевтични процедури, слънчеви облъчвания, хранителен режим.

Доказано е, че злоупотребата с алкохол, животински мазнини, пикантни, люти храни, стресът и напрежението могат да доведат до пристъп или поява на рецидив, ако кожата е била в добро състояние. Важно е и предпазването от инфекции.

Всички тези съвети, които ние лекарите даваме, е с цел кожата да се лекува допълнително, за да може терапията да е комплексна и да има клинично повлияване в голям процент. Когато говорим за биологична терапия е много важно също пациентите да имат добра документираност на прилаганото до момента лечение и консултации през годините, за да се прецени дали покриват необходимите критерии за това модерно лечение.

За повече информация за най–честите автоимунни заболявания посетете www.probudise.bg

Източник: MedicalNews

Пациентите в Европа получават качествено лечение, но има какво да се желае в комуникацията лекар-пациент

28 Ноември 2016

Луиза Аведано, директор на Европейската асоциация за Крон и Улцерозен колит: Пациентите в Европа получават качествено лечение, но има какво да се желае в комуникацията лекар-пациент.

Броят на диагностицираните с хронични възпалителни чревни заболявания – ХВЧЗ (болест на Крон и улцерозен колит) расте с всяка изминала година в световен мащаб.

ХВЧЗ протичат с редуване на релапси и ремисии. Фазите на активност имат различна продължителност и могат да се утежнят с локални и системни усложнения, някои от които са животозастрашаващи. Всичко това откъсва пациента от неговата среда, оказва негативно влияние върху психиката му, нарушава и затруднява социалната му активност, налага продължително лечение, което може да е причина за допълнителни здравни проблеми. ХВЧЗ са социално значими заболявания, диагностиката, лечението и проследяването на които е свързано със значителни икономически и финансови загуби.

Medical News разговаря с Луиза Аведано – директора на Европейската федерация на асоциациите за болест на Крон и улцерозен колит", в която членуват 33 държави, включително три извън Европа.


Бихте ли обобщили кои са най-сериозните проблеми на пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен коли)?

Мисля, че в Европа основният проблем е липсата на осведоменост относно самите заболявания и хода им. Не става дума толкова за научната и за клиничната гледна точка, където нещата са ясни, а по-скоро за недостатъчната комуникация между лекари и пациенти.

Виждам, че положението се подобрява през последните години, но все още има много работа, особено относно взимането на решения на държавно ниво. Това зависи от всяка отделна страна. Мога да кажа, че пациентските организации работят все по-съгласувано и още повече бих препоръчала тяхното влияние върху взимането на решения на държавно ниво да се засили.

Освен това е нужно да се организира по-разширена мрежа, проследяваща състоянието на отделните пациенти. Наскоро бях на заседание на Европейската комисия по въпроса и осъзнах, че все още има сериозен недостиг на информация за болните както относно клиничния ход на заболяването им, така и за тяхното лечение. Срещаме се с поколение от все по-осведомени болни и те биха предпочели да разчитат на съвети не само на интернет.

Какво според Вас е качеството на медицинската помощ, което получават пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) и мислите ли, че специалистите в областта са достатъчно достъпни?

Мисля, че има разлики между отделните държави, но като цяло пациентите в Европа получават качествено лечение и има мрежа от отлични центрове, покриващи нуждите им. Има усилен обмен на информация относно клинични практики и терапия, които дават някакво чувство на единство. Естествено, има райони с финансов недостък, който обаче засяга цялата икономика, не само болните с IBD.

Ние работим усилено за осигуряване на един вид трансгранична помощ, тоест да има възможност за преместване на лечението от една държава в друга. Все пак имаме предвид и големи държави като Германия, Франция и Италия, където има разлики в предоставянето на медицинска помощ между отделните области.

Мога да обобщя, че в Европа хроничните възпалителни чревни заболявания се взeмaт много насериозно на фона на другите континeнти, професионалистите са на високо ниво и са готови да съдействат. Работим заедно с Европейската асоциация за Крон и колит (EССО) за обучението на медицински сестри, първоначално на територията на Кипър и после ще го разширим и в други държави.

Проучване сочи, че около 45% от пациентите с ХВЧЗ се диагностицират с поне една година година закъснение. С какво си обяснявате тези резултати?

Мисля, че това се дължи най-вече на липсата на информираност в извънболничната помощ по отношение на първите клинични прояви на хроничните възпалителни чревни заболявания. В никакъв случай не твърдя, че общопрактикуващите лекари са единствените отговорни, защото симптомите са неспецифични. Освен това има и пречка от страна на самите пациенти, които се смущават да споделят с личния си лекар за проблема и изчакват дълго време. Коремните болки и гаденето често се омаловажават или се бъркат с признаци на друго заболяване или пък се приемат за резултат от емоционален проблем.

Според мен най-показателни са данните, които получихме преди пет години от проучването IMPACT и преди две години от въпросник на ECCO, показващи, че множеството от хората чакат около една година след появата на първите симптоми. 15-20% от тях чакат три или дори пет години преди да отидат на преглед.

Според Вас какво можем ние като лекари и вие като пациенти да направим заедно, за да подобрим комуникацията лекар-пациент?

Първо, трябва да се повиши информираността, за да може хората да си дадат сметка за последствията от живота с хронично възпалително чревно заболяване. Според мен съществува някакъв вид несъответствие между клиничната и научната гледна точна на лекаря и недоверието от страна на пациента. То се дължи главно на ограниченото време, което отделя един лекар на болния. По време на тези няколко минути пациентът не може да се сети за всички малки ежедневни признаци, които биха били важни от клинична гледна точка.

Като цяло обаче мисля, че взаимоотношенията между лекар и болен се градят на взаимно доверие и на двустранния избор на това коя е следващата стъпка в лечението. Понякога и двете страни имат нужда от повече време и търпение.

Какво бихте казали на българските пациенти със хронични възпалителни чревни заболявания?

През март 2012г. бях поканена от Алианса на хората с редки болести на среща в София. Сред участниците имаше един млад човек, представител на много малка група от болни с хронични възпалителни чревни заболявания.

Казваше се Мартин Кожинков, работеше в София и се опитваше чрез социалните мрежи да направи малко общество от хора с тези заболявания. Имахме много интересна дискусия и аз съм много доволна, че от тогава Мартин успя да създаде Българската асоциация болест на Крон и улцерозен колит (БАБКУК), която вече е официална организация.

Това е историята на един енергичен млад човек с много добри идеи. Неговото послание е важно, а именно, че пациентите могат да постигат всичко, което искат и не са сами.

Разбира се, членуването в неправителствени организации не е лесно, хората са променят и ако наистина искат резултати, могат да го постигнат. Много се радвам, че Мартин вече е начело на Европейската асоциация на болните с болест на Крон и улцерозен колит (EFCCA – European Federation of Crohn’s and Ulcerative Colitis Associations) и виждам, че в нея членуват много млади хора, готови да работят за промяна.

Д-р Радислав Наков

„Автоимунните заболявания са доста сериозни, придружени са с много болка и страдание, трудно се диагностицират."

28 Ноември 2016

„Автоимунните заболявания са доста сериозни, придружени са с много болка и страдание, трудно се диагностицират. „Пробуди се“ помага и дава изчерпателна информация за пациента – от симптомите, до специалистите и най-новите изследвания в областта. Зад данните стоят лекарски и пациентски организации“, обясни решението си Колева.

Стефания Колева е едно от най-обичаните български лица, без значение къде я гледаме – на телевизионния екран или на театралната сцена. Родена е на 29 юли в София. Завършила е гимназия с разширено изучаване на английски език, а през 1991 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Дора Рускова. Година по-късно, с приравнителен изпит, влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва НАТФИЗ през 1996 г., оттогава до 2007 г. е част от трупата на Театър „Българска армия“. Oт 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

Гледали сме я в „Майстора и Маргарита“ от Булгаков, „Емилия Галоти“ от Лесинг, „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, „Комедия на слугите“ на Ст. Москов, „Процесът против богомилите“ от Ст. Цанев, „Фантасмагории“ по Цахес, „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка, „Ножица трепач“ и в още много различни превъплъщения.

Изключителната слава я застига през 2002 г. с участието ѝ в комедийния сериал „Той и тя“ на режисьора Станислав Тодоров-Роги, по сценарий на Ги Льопаж и Силви Леонар, където си партнира с Юлиан Вергов. Удоволствие за зрителите беше и участието ѝ в сериалите „Малка нощна приказка“ и „Клиника на третия етаж“, излъчвани по БНТ, „Женени с деца в България“, излъчван по Нова ТВ, „Секс, лъжи и ТV“, излъчван по TV7. Стефания Колева има роля и в българския филм от 2007 „Летете с Росинант“.

През 2013 г. актрисата се присъедини към Стенли за изпълнението му на класиката „Без радио не мога” на Лили Иванова.

През 2014 г. Стефания Колева беше един от участниците в шоуто на Нова ТВ „Като две капки вода“. Там тя не просто за пореден път доказа актьорските си умения, но категорично показа и завидния си певчески талант. Зрителите и до днес помнят магическите ѝ преобразявания във Ваня Костова, Мерилин Монро, Алис Купър, Кейти Пери, Бой Джордж, Уитни Хюстън, Стенли, Петя Буюклиева, Kiss, Ани Ленъкс, Фарел Уилямс и Ицо Хазарта. На финала актрисата спечели почетното трето място в надпреварата.

Наскоро Стефания Колева обяви, че има нова кауза – тя е посланик на кампания за информираност относно възпалителните автоимунни заболявания „Пробуди се“.

„10-те най“ на Стефания Колева

1. Най-добре се чувствам, когато… съм на море с приятели. Когато е топло и има цветове.

2. Най-голямата ми слабост… е силата ми да мечтая. И като стана въпрос за мечти, идва въпросът „колко са големи?“. Те имат един и същи размер. Всяка мечта е XXXXXXXXL. Всяка мечта е голяма. Абе, мечтата е голяма работа!

3. Научих се… да разбирам, че за всеки щастието е различно. Но си мисля, че има едно общо щастие – любовта. Любовта към малките неща от вчера, днес и утре.

4. Най-хубавият спомен от детството ми… Коледите, когато се събирахме цялото семейство. Миризмата на канела, греяно вино и вкусотиите, които баба ми, мир на духа ѝ, и майка ми приготвяха. Цялата еуфория по очакването на подаръците, смеха и белия сняг. Тогава имаше сняг. Пухкав и бял.

5. Най-нелепата грешка, която често повтарям… когато ми поискат личната карта - давам си кредитната.

6. До леглото си винаги имам… три-четири книги, които чета.

7. Пристрастена съм към… зависи от периода. Сега към ходенето пеша.

8. Когато искам… винаги е, когато искам!

9. Разбирам, че ме лъжат, когато… започнат да премляскват, да си тактуват неравноделно, намигват и ведро покашлят, докато сърбат доматен чай.

10. За да спечелят доверието ми, трябва… да са пъстрооки, може и с различни цветове на очите, приличен интелект и живот, достоен за сериал. Липсата на вяра, негативизъм, умора не се препоръчват. Те са знак, че вирусът се е настанил в душата им. А… аз се пазя от зарази!

Източник: www.10te.bg

Created by: PR Care