НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

12 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Болестта на Крон обича мъжете

19 Октомври 2016

Автоимунните заболявания у нас са с все по-голяма честота на разпространение. При тях имунната система разпознава здравите клетки на тялото като чужди. Стави, мускули, кожа, гастроинтестинален тракт, кръвоносни съдове, съединителна тъкан и жлези с вътрешна секреция са най-често засегнатите органи и тъкани. За да помогнат на пациентите специалисти и пациентски организации обединиха усилия и направиха информационната платформа „Пробуди се". Две от заболяванията в нея са улцерозният колит и болестта на Крон, а какви рискове крият и как се лекуват, попитахме проф. Крум Кацаров. Той е началник на клиниката по гастроентерология във ВМА.

„Основните чревни заболявания са обособени в отделна група, така нарeчените IBD (Inflammatory bowel diseases) или хронични възпалителни чревни заболявания. Това са болестта на Крон и улцерозен колит. Те са ясно ограничени, но между тях има много приплъзващи се състояния, в които има елементи на едното и другото", обясни проф. Крум Кацаров.

Улцерозният колит е заболяване, което се лекува цял живот. То се изразява във възпаление и язви на лигавицата на дебелото черво. Понякога засяга ректума и част от дебелото черво. Протича с редуване на фази на активност и ремисии. Първите имат различна продължителност и водят до локални и системни влошавания, някои от които може да са животозастрашаващи.

Заболяването най-често се проявява по време на юношеството, но може и да се появи и в детството или при хората в по-напреднала възраст. Еднакво застрашени са и двата пола.

Визитка

Полк. проф. Крум Кацаров завършва медицина през 1983 г. в МА – София. Специализирал е вътрешни болести, военнополева терапия и гастроентерология. От 2005 г. е началник на Клиниката по гастроентеропогия във ВМА. От средата на 2005 г. става зам.-началник по лечебната част на МБАЛ – София към ВМА. От 2007 г. е зам.-началник по учебно-научната дейност на ВМА. Придобива образователна и научна степен "доктор" през 2003 г. и е избран за доцент през 2005 г.

Все още не е ясна причината за възникване на улцерозния колит. В известна степен болестта е генетично предопределена. Роднини (братя, сестри, деца, родители) на пациенти с възпалително заболяване на червата са по-склонни да развият този проблем. Изследвания в Европа показват, че относителният риск за братя и сестри да получат улцерозен колит е 10-20%. Учените все още не са доказали инфекциозен агент, нито нарушаване на баланса между „полезните" и „вредните" бактерии в дебелото черво, което да води до развитието на улцерозен колит.

Улцерозният колит включва взаимодействието на множество генни мутации. До момента не е открит специфичен ген, отговорен за това заболяване. Тежки стресови фактори могат да доведат до влошаване състоянието на болния. Рискът за развитие на улцерозен колит при пушачи е с 60% по-нисък, отколкото при непушачи. От друга страна, бившите пушачи имат 1,7 пъти по-висок риск от развитие на улцерозен колит в сравнение с хора, които никога не са пушили.

От 40% до 50% от заболелите имат възпаление само в ректума и ректосигмоида, при други 30 до 40% се наблюдава болестен процес и над сигмоидното черво, който обаче не засяга цялото дебелото, а 20% получават възпаление и над извивката на далака, което често обхваща цялото дебело черво. Терминалният илеум (краят на тънкото черво) е засегнат при 10 до 20% от пациентите – това състояние се обозначава като ретрограден илеит, сочат данни на probudise.bg.

Този вид възпалително чревно заболяване се среща най-вече при хора от европейски произход. Най-голямата му честота е в САЩ, Англия и Северна Европа, докато в Източна Европа, Азия и Южна Африка се открива по-рядко. У нас около 2 000 души страдат от улцерозен колит. Болестта на Крон (БК) е хронично възпалително заболяване на червата, свързано с появата на язвени изменения и образуването на каналчета, наречени фистули. По хода червата се редуват възпалени и здрави участъци. Има периоди на възпаление и периоди на ремисия. Засяга хората между 15- и 40-годишна възраст, най-вече мъжете. Пациенти с болест на Крон под 20-годишна възраст са между 25 и 40%. Над 500 са хората с този проблем у нас, сочат неофициалните данни.

„Двете заболявания имат едни и същи симптоми. Най-общо те се изразяват в това, че когато вече се разгърне картината, човек е в едно сравнително увредено общо състояние. Обикновено може да има температура, болки в корема и ставите, тъй като това заболяване се ангажира и с други органи и системи. Специално от коремните симптоми, освен болките, е налице и нарушена дефекация - нарушават се ритъмът, броят и честотата на изхожданията, обикновено са и диерични, придружени със слуз и кръв. Но тази симптоматика е обща, тоест по нея не можем да решим дали се касае за болест на Крон или за улцерозен колит. Това вече го поставят ендоскопските и хистологични изследвания", казва проф. Кацаров.

И двете болести са хронични, но при тази на Крон може да бъде засегната всяка част на стомашно-чревния тракт. Ако човек има роднина с болестта на Крон, то тогава рискът от развитие на заболяването е около 10 пъти по-голям от този на общото население или 30 пъти по-голям, ако роднината е брат или сестра. Изследвания сочат, че заболяването се среща по-често сред роднини на пациенти с улцерозен колит.

„Заболяванията не протичат по един и същи начин. Имаме форми, които са полигосимптомни, тоест има много оскъдна симптоматика. Пациентът е в сравнително добро състояние, оплакванията му са малки, не увреждат качеството му на живот. Обратно - има форми, които бързо прогресират и бързо инвалидизират болния в една или друга степен, но защо това е така - не е ясно. Тоест нямаме породостични критерии, по които да определим дали при поставяне на диагнозата този пациент ще влезе в следствие на лечението или спонтанно в трайна ремисия, или ще прогресира въпреки лечението напред", обяснява гастроентерологът.

Добрата новина е, че специалистите разполагат с достатъчно средства и методи за лечение на заболяванията.

„Има четири основни терапевтични и медикаментозни линии за лечение на болестта на Крон и улцерозен колит. Първата е т. нар. ПТСА, втората е с кортикостероиди, следват имуносупресори и четвъртата - с биологичен продукт. При една част от пациентите се налага и оперативно лечение. Имаме стенози, които не могат да се преодолеят вече на стомашно-чревния тракт, там трябва вече да се направи интервенция. Но оперативната интервенция обикновено е показна тогава, когато сме изчерпали всички възможности, когато имаме животозастрашаващо състояние", заключва проф. Кацаров.

Постигане на ремисия е основната цел на първоначалното лечение на улцерозния колит, а след това и нейното задържане. Ходът на заболяването може да се повлияе, но не е възможно пълно излекуване. У нас се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса 3 анти-TNF медикамента за улцерозен колит – адалимумаб, голимумаб и инфликсимаб. Те се предписват само от специална комисия от гастроентеролози и са безплатни за пациентите.

Проф. С. Стойнов - Българска Асоциация за хронични възпалителни чревни заболявания

19 Октомври 2016

Проф. Симеон Стойнов - председател на Българска Асоциация за хронични възпалителни чревни заболявания

Информацията е от ключово значение за лечението - онлайн порталът www.probudise.bg не само информира, но и окуражава пациента.

Проф. Стойнов, кои са най-честите гастроентерологични заболявания?


Голямо социално и здравно значение имат възпалителните чревни заболявания и особено тези, които са с генетична предразположеност, както и измененията на червата, най-вече болестта на Крон и язвеният колит. Те представляват съществен проблем, защото поразяват млади хора в активна творческа възраст и нарушават сериозно качеството на живота им. Тези заболявания протичат със сериозни клинични симптоми, които, за съжаление, понякога водят и до инвалидизация в млада възраст. Тяхното отражение в личния живот на болния е голямо, но не трябва да се пренебрегва и значението на гастроентерологичните заболявания за обществения живот, защото при подобни тежки последици тези хора на практика излизат от него.

Навременна ли е диагностиката на този тип болести у нас?

Смятам, че гастроентерологичната мрежа е много добре структурирана и до нея има бърз достъп в цялата страна. Казвам това и като дългогодишен ръководител на клиниката по гастроентерология в ИСУЛ, която отговаря за следдипломната квалификация. Разполагаме с достатъчно на брой и добре разпределени специалисти, така че диагнозата се поставя своевременно. Причината е и категоричността на симптомите при този тип заболявания, особено при язвения колит и най-вече кървавата диария, която насочва именно към него.

По-различно е положението с болестта на Крон, където симптомите са индивидуални при всеки един болен, заради което тя доста често протича съвсем дискретно – с болка, отслабване и някои други нечревни оплаквания. Затова и при нея понякога диагнозата закъснява по обективни причини.

Успява ли гастроентерологията да „догони” новостите по отношение на комплексния процес на лечение на пациентите?

Гастроентерологията се развива изключително бурно в много отношения както в теоретичното изясняване на много страни от предразположението на определени нации към различни заболявания, така и чрез въвеждането на нови и усъвършенстването на вече съществуващи методи в диагностиката. В настоящия момент гастроентерологията разполага с достатъчно възможности за навременна диагностика на всички органи в гастроинтестиналния тракт, като ендоскопските методи се усъвършенстват с въвеждането на все по-нови и нови технологии, пример за което е извършването на ендоскопска ехография. Тя е особено важна при изследването на панкреаса и жлъчните пътища.

Функционалните изследвания също са от съществено значение при доказване на възпалителния процес в червата и неговата активност, проучването на чревната микрофлора, наличие на ензимни дефицити. Голям напредък има и в изследването на генетиката на възпалително чревните заболявания, както и на автоимунните болести. Всичко това спомага за качествена и сигурна диагностика на гастроентерологичните заболявания.

Съвсем скоро беше даден старт на портала „Пробуди се”, предоставящ задълбочена информация за редица заболявания. Защо е необходима подобна платформа?

Този портал е необходим по няколко причини. От една страна, там ще присъстват дългогодишни специалисти, които ще намират място със своите становища и препоръки, ще имат възможност на разбираем за широката публика език да дават препоръки както кои са най-застрашените за едно заболяване групи, които трябва да имат по-специално внимание към здравето си, така и съвети за лечението им. По тази начин ще се даде възможност за по-бързо ориентиране към лекарска помощ и търсене на нужния специалист. В него ще фигурират и препоръки към режима на живот като цяло, защото е общоизвестно, че заболяванията, за които говорим, възникват и под влияние на стрес, на диетични грешки, при инфекциозни и бактериални инфекции, както и други фактори.

От друга страна, порталът ще запознае вече диагностицираните пациенти с факта, че тези заболявания протичат хронично-рецивидиращо, че съществува риск от обостряне – тоест, независимо, че са провеждали лечение, при поява на нови симптоми е нужно веднага да потърсят лекар и да се направят изследвания, които да обяснят причината за тях, да дадат яснота каква е активността на възпалението и евентуално да се започне лечение, различно от това, което е поддържало ремисията.

Много често при диагностициране с която и да е болест първото, което прави човек е да търси информация в интернет, с което рискува да попадне и на заблуждаващи данни. Защо според Вас пациентите могат да имат доверие на „Пробуди се”?

Действително е изключително важно по какъв начин човек намира информация за заболяването си. Както отбелязах, в „Пробуди се” ще участват колеги лекари с безспорна компетентност. Има и един друг аспект, на който искам да обърна внимание, а именно – необходимо е ние, лекарите, да се опитаме да създадем по-положително настроение сред пациентите и да ги окуражаваме, защото тяхното отношение към терапевтичния процес е от ключово значение. Убеден съм, че порталът ще даде шанс и за този аспект на грижата към пациента. Той трябва да е спокоен, че своевременната диагностика и правилното лечение дават възможност за една трайна ремисия, която от своя страна позволява възможност за нормален живот.

Стефания Колева: С онлайн портала „Пробуди се” няма опасност да залитнеш към непроверени и опасни методи

19 Октомври 2016

Стефания Колева:

С онлайн портала „Пробуди се” няма опасност да залитнеш към непроверени и опасни методи

Стефания Колева е познато лице от телевизионния екран и театралната сцена. Самата актриса от години се лута между различни диагнози на лекари и в момента прави изследвания, за да се разбере дали страда от ревматоиден артрит. Ето защо тя стана посланик на първата у нас онлайн платформа, информираща за възпалителни автоимунни заболявания - „Пробуди се”. На www.probudise.bg пациентите с псориазис, ревматоиден артрит и други автоимунни заболявания ще намерят проверена и актуална информация.

Г-жо Колева, как приехте своите автоимунни заболявания? Разбирате ли пациентите, които забавят лечението си, защото не приемат диагнозата?

Абсолютно разбирам хората с автоимунни заболявания. Това са коварни и труднооткриваеми болести, които са нелечими и за цял живот. Голям проблем в България е забавянето на диагноза. За някои заболявания това забавяне може да е над 10 години. Това води до тежки последствия, често до тежка инвалидизация. Когато човек чуе тежка диагноза, много често започва да търси в интернет и там вече става страшно. Когато си отчаян и в безизходица, може лесно да залитнеш към непроверени и опасни методи.

Пациентите се лутат в море от съвети, бабини рецепти и съмнителни диети. Затова приех да стана посланик на идеите и мисията на „Пробуди се“, защото от опит знам колко е необходимо да съществува подобна информация в интернет пространството. Онлайн платформата ще позволи на страдащите пациенти да са наясно със заболяването си и пътя, който трябва да извървят, за да поддържат добро качество на живот.

Намерихте ли някъде достъпна и събрана на едно място информация?

Информацията за автоимунните заболявания и различните пътища за лечение в българското интернет пространство е наистина оскъдна и противоречива, в много случаи не идва от доказани източници. Често се разчита на форуми.

Като посланик на мисията на пациентския сайт „Пробуди се”, как ще мотивирате хората да се пробудят и да започнат да търсят достоверна информация за своите заболявания и за тяхното лечение?

С факти. Зад този сайт стои официално проверена информация, подкрепена от авторитетни медицински дружества, каквито са Българското дружество по ревматология и Българското дружество по гастроентерология, също и фондация „В помощ на здравето“, заедно с Асоциация за развитие на медицинската общност и пациенските организации – Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит, Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България, Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев и Българска асоциация „Болест на Крон и улцерозен колит“. Това е сериозна причина да се пробудиш и да потърсиш твоя собствен път за лечение.

Смятате ли, че пациентите имат търпението и поемат отговорността за собственото си здраве, като се лекуват според напътствията на лекарите им?

Естествено, че нямат търпение. Кой болен има търпение? Всеки иска да е здрав на мига. Сигурна съм, че поемат отговорност за здравето си. Въпросът е да е отговорност за правилното лечение. Съвети от съседката няма да помогнат или поне ще помогнат само в частта за това колко яйца се слагат в баницата. Би било в тяхна полза да се заредят с търпение и вяра.

Лесно ли е за актриса да се справя на сцената и пред камера, когато има здравословни проблеми?

Сигурно хората си мислят, че когато си актьор, можеш да се правиш на здрав. Но здравето не е игра. И не е въпрос на това колко голям професионалист си на сцената и пред камерата. Когато си болен, важно е колко голям професионалист е лекарят ти. И понеже моите са народни артисти в своята професия, аз им вярвам и съм напълно пълноценна навсякъде, на всяка сцена.

Разкажете за новите си роли?

Проектите, които ми предстоят са в процес и още не са станали факт. А дотогава може да ме гледате на сцената на Народния театър в постановките „Процесът против богомилите“ и „Животът е прекрасен“, както и в Театъра на Българската армия в „Ножица трепач“ и в Младежкия театър в постановката „Красиви тела“.

Какво Ви вдъхновява в актьорската професия?

Всеки има моменти на слабост и мрак. Най-краткият път да излезем от тях е като открием вдъхновението. На латински inspiratione е дъх, вдишване. Да вдъхнеш живот. Живот на мечтите си. Да се вгледаш навътре в себе си, да се опознаеш, да разбереш какво обичаш. Обичтата и вдъхновението вървят ръка за ръка. Моята обич е театърът и изкуството във всичките му форми. Те са свобода, въображение, полет.

Днес е световния ден за борба с артрита

11 Октомври 2016

Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България реализира информационна кампания в социалните мрежи по повод Световния ден за борба с артрита 12 октомври

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) за поредна година отбелязва Световния ден за борба с артрита, който се провежда всяка година на 12 октомври.

Артритните заболявания са най-голямата група хронични заболявания в световен мащаб. Само в Европа от различни видове ревматични заболявания страдат над 120 млн. души, а в България пациентите са повече от 100 хил. души. Данните са неофициални, тъй като липсват официални регистри.

Сред най-често срещаните ревматични заболявания са ревматоидният артрит, болестта на Бехтерев, псориатичният артрит, подаграта, различните видове артрози и други. В групата на ревматичните заболявания попадат и по-редки състояния, сред които системните заболявания на съединителната тъкан (системен лупус еритематозус, прогресивна системна склеродермия, васкулити, синдром на Сьогрен и др.), както и различни заболявания на костната система (остеопении, остеонекрози, остеити и т.н.).

Световният ден за борба с артрита се отбелязва от 1996 г. насам с цел подобряване на информираността сред обществото и медицинската общност за ревматичните заболявания. Добрата информираност скъсява времето за поставяне на диагноза. При някои заболявания диагнозата може да се забави и повече от 10 години, а това води до рискове от тежка инвалидизация на хората и натоварване на социалните системи.

Макар и много разпространени, ревматичните заболявания остават слабо познати на обществото. Познанието за техните основни симптоми и последици може да помогне за по-бързо поставяне на диагноза при наличие на оплаквания, по-ранен старт на лечение и съответно благоприятна прогноза.

Познаването на ревматичните заболявания може да помогне за подобряване живота на хората, страдащи от такива заболявания, както и отношението на техните близки и приятели.

От началото на октомври всеки ден ОПРЗБ публикува на страницата си (https://www.facebook.com/revmatologia/) и в групата си във Facebook (https://www.facebook.com/groups/revmatologia) полезна и интересна информация за ревматичните заболявания. Кампанията ще продължи и няколко дни след 12 октомври, след което ще бъде обобщена. Данните дотук показват, че информацията е достигнала до над 3 хил. души.

С публикациите си ОПРЗБ развенчава основните митове за ревматичните заболявания – че те са свързани с възрастта, както и че слагат край на активния живот на хората, които страдат от някое от тези заболявания. Ревматичните заболявания се откриват обикновено в по-млада, активна възраст, а от тях все по-често страдат и деца. При навременна диагноза и адекватно лечение обаче прогнозата за хората с тези заболявания е изключително благоприятна и те биха могли да продължат с обичайния си живот.

ОПРЗБ проведе и социален експеримент по повод Световния ден за борба с артрита. Организацията призова хората с ревматични заболявания в България да разкажат с няколко думи как биха обяснили своето заболяване на човек, който няма никаква представа за него. Десетки хора откликнаха на призива и ОПРЗБ ще публикува резултатите от експеримента, заедно с кратък анализ на 12 октомври в страницата си във Facebook и на сайта си : http://www.revmatologia.org/

Публикацията е част от кампанията на ЕУЛАР по повод 12 октовмри под надслов „Бъдещето е във вашите ръце‘.

Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) е създадена през 2010 г. Основната цел на сдружението е да оказва подкрепа на хората, страдащи от такива заболявания и за получаване на съвременно лечение, което да осигури по-добър живот. ОПРЗБ е организация с нестопанска цел, в обществена полза и до момента се работи изцяло на доброволни начала. ОПРЗБ е член на Европейската лига за борба с ревматизма (European League Against Rheumatism - EULAR) и на АГОРА - обединение на неправителствени организации на хора с ревматични заболявания от Южна Европа.

Created by: PR Care