НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Нов неинвазивен маркер за диагноза на улцерозен колит

21 Ноември 2019

Диагнозата на улцерозния колит е истинско предизвикателство за гастроентеролозите. Освен това, пълното мукозно оздравяване (МО) е основната терапевтична  цел при тези пациенти. „Златният стандарт“ за диагноза и за оценка на мукозно оздравяване е колоноскопията с биопсия, която е болезнена, трудоемка и скъпа като процедура. Именно затова през последните години се търсят редица неинвазивни маркери за чревно възпаление, които да се изследват в кръв или изпражнения.

Най-известният неинвазивен маркер за чревно възпаление, който от години се изследва и в България, е фекалният калпротектин. Редица пациенти, обаче предпочитат вземането на кръв пред изследването на изпражнения. Именно това провокира търсенето на нови кръвни маркери при УК.

В скорошно проучване, публикувано в Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases, д-р Радислав Наков и сътрудници демонстрират, че маркерът трефойл фактор 3 (TFF3) предсказва пълно мукозно оздравяване при пациенти с улцерозен колит и може да е от полза в неинвазивната диагностика на заболяването. TFF3 е част от лигавичната защита на чревната лигавица. При нарушаване на повърхността на лигавицата, неговите стойности в кръвта се покачват.

Нивата на TFF3  в серум показват добра връзка с клиничната активност на УК, стойностите на фекалния калпротектин (FC) и нивата на C-реактивен протеин (CRP). При всички пациенти е извършена колоноскопия и е установено, че нивата на TFF3 отразяват адекватно ендоскопската активност.

„TFF3 е маркер с висока предсказваща стойност за пълно МО самостоятелно и в комбинация с изследване на C-реактивен протеин при пациенти с улцерозен колит. Тези резултати и допълнителни бъдещи изследвания  биха могли да доведат до проследяване на пациентите само с взимане на кръв, вместо с изследване на изпражнения и извършване на ендоскопия“, съобщават авторите.

 

Източник:

 


  1. Nakov R, Velikova T, Nakov V, et al. Trefoil Factor 3 is Highly Predictive of Complete Mucosal Healing Independently and in Combination with C-Reactive Protein in Patients with Ulcerative Colitis. J Gastrointestin Liver Dis. 2019 Jun 1;28:169-174. doi: 10.15403/jgld-177.

10 фактора, които провокират обострянето на псориазиса

18 Ноември 2019

1. Стрес

Нормално тялото реагира на психическото пренапрежение. Връзката между обострянето на псориазиса и стреса е двустранна, като стресът е и причина, и следствие от заболяването. Ето защо е необходимо да се научите да овладявате отрицателните емоции. Дишайте дълбоко и бройте до 10. Отделете няколко минути за себе си. Звъннете на близък човек. Фокусирайте се около положителните неща и се възползвайте от шансовете да направите нещо за себе си.

2. Алергии

2

Ключът към двете състояния се крие в активността на имунната система. Според проучванията, хората с псориазис често имат в кръвта си по-голям брой клетки на възпалението, наречени мастоцити, които играят основна роля в алергичните реакции, в подуването и в сърбежа. Въпреки това, на този етап няма сигурни доказателства, че просиазисът е проява на алергична реакция.

3. Алкохол

3

Според учените прекомерният прием на алкохол води до обостряне на псориазиса. Все още няма категорични данни по въпроса, но голяма част от лекарите препоръчват цялостното въздържание. Друга причина за това е, че някои медикаменти, приемани за лечение на автоимунната болест не са съвместими със спиртните напитки.

4. Студен или сух климат

4

Известно е, че топлото слънчево време се отразява добре на хората с псориазис. Ключът към здравата кожа при тях е постоянната хидратация. Използвайте плътни лосиони след душ, както и през целия ден. Насочете се към продукти, в които няма парфюм и са предназначени за чувствителна кожа. Освен това, можете да сложите овлажнител на въздуха във Вашия дом.

5. Татуировки

5

Въпреки че са ефектни, процесът на тяхното поставяне може да е травматичен за кожа с псориазис поради многото микроубождания и използваните багрила. Обикновено плаките се появяват 10-14 дни след татуировка. Друга опасност е развитието на кожна инфекция.

6. Лекарства

6

Някои разпространени медикаменти, предписвани за артериална хипертония, артрит и психиатрични разстройства биха могли да доведат до влошаване на псориазиса, например АСЕ-инхибитори, бета-блокери и литиеви соли. От друга страна кортикостероидите контролират болестта в краткосрочен план, но влошават нейното протичане при невнимателен прием. Ето защо е необходимо да се консултирате със специалист при всяка смяна на Вашата терапия.

7. Инфекции

7

Без съмнение, често срещани и наглед безобидни инфекции са сериозен проблем за хората с псориазис. Сред стимулиращите обостряне фактори са гъбичките, причинителите на ангина, на фарингит и на раневи инфекции. Добрата новина е, че щом се излекува инфекциозното заболяване, преминава и псориатичната плака.

8.Порязвания и ожулвания

8

Често на мястото на драскотина или раничка се появява псориатична плака и това е известно сред дерматолозите като феномен на Кобнер. Ето защо е необходимо да сте внимателни дори при ежедневните задължения. Носете ръкавици при работа в градината. Използвайте слънцезащитен лосион и репелент срещу насекоми, когато сте навън.

9. Тютюнопушене

9

Изследванията показват, че тютюнопушенето е пряко свързано с утежняване на симптомите на псориазиса, особено по ръцете и краката. Ето защо, за да подобрите състоянието си, е препоръчително да се откажете от този вреден навик. В случай, че изпитвате трудности, потърсете помощ от Вашия личен лекар.

10. Хормони

10

Псориазисът може да се прояви във всяка възраст както при мъжете, така и при жените. Въпреки това, се смята, че има два възрастови пика: между 20 и 30 г. и между 50 и 60 г. Сериозни предразполагащи фактори са пубертетът и менопаузата. Интересното е, че според едно изследване, високите нива на естроген при бременност намаляват симптомите на псориазиса а известно време.

От каква форма на псориазис страдате?

13 Ноември 2019

В случай, че се чудите дали имате лека, умерена или тежка форма на псориазис, е необходимо да имате предвид тези три параметъра:

Телесна повърхност: Каква част от вашата телесна повърхност е заета от псориатични плаки? За да се ориентирате е необходимо да знаете т. нар. „правило на ръката”, т.е. дланта Ви покрива 1% от телесната повърхност.

Тежест: До каква степен наблюдавате лющене, зачервяване и плътност на плаките? Колкото по-силно изразени са те, толкова по-тежко е състоянието.

Качество на живота: Доколко псоразисът засяга вашия начин на живот? За да изясните този въпрос се попълва стандартна анкета за общото състояния, кожата, емоциите и взаимоотношенията.

Как се прави оценката?

Тежестта и засегнатата телесна повърхност се използват заедно за изчисляване на коефициент, наречен на английски Psoriasis Area and Severity Index (PASI), което се превежда като индекс за тежест и засегната от псориазиса зона. Той се отнася за шест ключови области от тялото, а резултатът варира между 0 и 72. Резултат от над 10 точки се смята за „умерена до тежка форма”. Над 40 точки се наблюдават рядко.

Обикновено, колкото по-висок е PASI резултатът, толкова по-лошо е качеството на живот.

Освен това, вашият лекуващ лекар може да ви предостави за попълване следните въпросници:

Psoriasis Index of Quality of Life (PSORIQoL): Този диагностичен инструмент е фокусиран върху това как заболяването променя ежедневието ви, а въпросите покриват области като качество на съня, социален живот и емоции. (да се сложи линк към него, сигурна съм, че го има в Интернет)

Psoriasis Life Stress Inventory (PLSI): Тази анкета покрива 15 компонента, занимаващи се с това доколко стресиращи са различни ежедневни задължения. (да се сложи линк към него, сигурна съм, че го има в Интернет)

 

Psoriasis Disability Index (PDI): Отразява ефекта на болестта върху работното място, свободното време и личностните взаимоотношения. (да се сложи линк към него, сигурна съм, че го има в Интернет)

 

Къде е границата между лека, умерена и тежка степен на псориазиса?

Като цяло, лекостепенният псориазис се наблюдава при засягане на под 3% от телесната повърхност и когато приложеното лечение в пълна степен контролира заболяването.

При умерено изразения псориазис има засягане между 3% и 10% от телесната повърхност. Това означава, че плаките обхващат ръцете, краката, торса и скалпа. Счита се за умерено изразен и когато не се овладява напълно с терапията или засяга в значителна степен качеството на живот.

При обхващане на над 10% от тялото или обширни части от лицето, дланите и ходилата, става въпрос за тежък псориазис. Той се контролира трудно от медикаменти и засяга сериозно качеството на живот.

Защо е необходимо да знаете?

Познавайки степента на заболяването помага за намиране на най-подходящото лечение. Освен това ще улесни отчитането на хода на болестта и ефекта от терапията.

Имайте предвид, че вашият лекар използва PASI резултатът за определяне на развитието на заболяването. Например, ако каже, че сте "PASI 75,това означава, че PASI е намален със 75%.

psoriasis-01

 

 

Какво представлява С-реактивния протеин?

12 Ноември 2019

В случай, че имате хронично възпалително заболяване като болест на Крон, улцерозен колит, болест на Бехтерев, ревматоиден артрит или псориазис, най-вероятно вашият лекуващ лекар Ви е препоръчал да изследвате лабораторен маркер, наречен С-реактивен протеин, при хора с риск от сърдечно-съдови инциденти.

C-реактивният протеин (CRP) е белтък, който се образува в черния дроб. Нормално CRP се произвежда от чернодробните клетки в ниско количество (<1 mg/l). При наличие на възпаление, обаче, производството му се увеличава значително като може да достигне стойности от 350–400 mg/l. Полуживотът на CRP е кратък (19 часа) и поради тази причина, когато възпалителният стимул престане да действа, количеството му бързо намалява.

CRP се покачва и при хора, страдащи от автоимунни заболявания като лупус, ревматоиден артрит, улцерозен колит (УК), болест на Крон (БК) при които също се среща възпалителен процес.    Въпреки че при повечето възпалителни заболявания, в това число и възпалителните чревни заболявания, CRP е с повишени стойности, съществува значителна разнообразност в CRP отговора между пациентите с УК и БК. Докато при БК CRP отговорът е значителен, при УК той е много слаб или липсва. Все още не съществува добро обяснение за тази разнообразност. Освен това, поради генетични промени, около 30% от хората не отделят CRP, което е и причина за липса на адекватен отговор.

Съществуват съобщения, че измежду всички лабораторни маркери CRP е свързан най-добре с болестната активност при при хроничените възпалителни заболявания. Също така, повишеното CRP може да бъде и индикатор за усложнения при тези болести, напр. абцес. Също така, ниското CRP при пациенти с активна БК, напромер, се свързва с локализация на болестта в илеума.

Изследването на CRP е просто и лесно за изпълнение, тъй като изисква само кръвна проба. Не се изисква специална подготовка, като например гладуване преди взимане на пробата. Въпреки това имайте предвид, че резултатът може да се повлияе от приема на някои медикаменти и по тази причина трябва да се консултирате с лекуващия лекар преди взимане на кръвната проба.

Тъй като стойностите на CRP могат да варират с времето, е препоръчително да се тестувате два пъти (през две седмици).

Created by: PR Care