НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Вашият лечебен план при псориатичен артрит

27 Ноември 2019

В случай, че сте диагностицирани с псориатичен артрит, сте обсъдили с Вашия лекуващ лекар опциите за лечебен план. В момента съществуват редица начини за облекчаване на симптоми като ставна скованост, болка и сърбящи кожни плаки.

Основният принцип на лечение е, че комбинацията между разнообразни методи се предпочита пред монотерапията. Въпреки че всеки случай на псориатичен артрит сам по себе си е уникален, терапевтичният план обикновено включва медикаменти, редовни прегледи и промени в начина на живот.

Лекарства

Повечето страдащи от псориатичен артрит прибягват до медикаменти, особено по време на обостряне, когато симптомите на болка и ставна скованост са най-изразени. В зависимост от Вашите индивидуални особености, лекарят може да предпише следните лекарства:

Топикални средства: Тук се включват мехлеми, кремове, гелове, шампоани и др., които се поставят директно върху кожната плака. Те облекчават сърбежа и изразеността на кожните промени и могат да бъдат набавени със и без рецепта.

Нестероидни противовъзпалителни средства: Тези медикаменти обикновено са в таблетна форма и целта им е да облекчат болката и сковаването на стаите. НСПВС са първата опция, която се предписва при ставната форма на заболяването.

Болест-модифициращо противоревматични средства: Особеното при тях, че се набавят само с лекарско предписание и овладяват по-тежките симптоми на болестта. Могат да бъда в таблетна или инжекционна форма и предотвратяват и забавят ставната увреда.

Биологични лекарства: Тяхна мишена са специфични компоненти от имунната система, отговарящи са увреждането на опорно-двигателния апарат. Прилагат се чрез инжекция или продължителна инфузия (капково въвеждане чрез система на веществото във вена). Излагане на светлина: Този метод доказано намалява кожното засягане. Важно е да се отбележи, че поради ролята на UV лъчите в развитието на рак на кожата, лечението със светлина е необходимо да се прилага под внимателен лекарски контрол.

 

Допълнитени терапии

Много хора с псориатичен артрит упражняват йога, акупунктура и билково лечение. Освен че биха довели до облекчаване на симптомите, тези методи намаляват стреса.

Въпреки, че най-често допълнителното лечение е безопасно, е важно да уведомите Вашия лекуващ лекар, преди да прибегнете към него.

Промяна в начина на живот

Поддържайте здравословно тегло. В случай, че имате затлъстяване, намаляването на телесната маса ще намали натоварването върху ставите, което от своя страна ще намали болката и подуването.

Движете се повече. Редовното физическо натоварване води до намаляване на теглото и до елиминиране на стреса. Освен това чрез физически упражнения се развива мускулатурата и се намалява кръвната концентрация на химикалите, които причиняват възпаление. За начало започнете с 30-минутно ходене. Добри алтернативи са плуване, йога и упражнения за гъвкавост.

Хранете се здравословно. Пълноценният хранителен режим включва възможно най-малко добавена захар. Плодовете, зеленчуците, чистият протеин, мазните риби, ядките и зехтина трябва да присъстват във Вашата диета.

Намалете стреса. Доказано е, че стресът води до обостряне на симптомите на псориатичен артрит. Редовните упражнения и правилните техники на дишане помагат в това отношение.

Не пропускайте прегледите. Добрата комуникация с лекуващия лекар е основата на успешното овладяване на псориатичния артрит. Важно е да споделяте с него за всяко усложнение на терапията и за необходимостта от промяна в терапевтичния режим.

Доц. Венцислав Наков: Младата възраст и по-дългата продължителност на болестта са свързани с по-често обостряне на възпалителните чревни заболявания

26 Ноември 2019

Доц. Венцислав Наков от Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД е експерт в областта на чревната патология. Разговаряме с него по повод на голямо българско проучване за честотата на обостряне на пациентите с възпалителни чревни заболявания.

 

Разкажете ни за целта на проведеното от Вашия екип проучване

Известно е, че възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) протичат с редуване на безсимптомни периоди и обостряния, наречени релапси. Поставихме си за цел да определим кои са факторите, влияещи на честотата на настъпване на релапс.

В голяма група български пациенти – 289, от които 133 с болест на Крон и 156 с улцерозен колит, проучихме ефекта на факторите възраст, пол, тютюнопушене, продължителност на заболяването и стойност на белтъка фекален калпротектин върху честотата на обостряне.

Какви резултати получихте?

Прави впечатление, че голям процент от проследените в нашето изследване пациенти релапсират по време на двугодишно проследяване (60%), като по-голямата част от тях релапсират още през първите 12 месеца (47,5%). Средното време на настъпване на релапса е 38 дни от последното посещение за изследване на фекален калпротектин.

Също така демонстрирахме, че по-младата възраст и по-кратката продължителност на заболяването са свързани с по-често релапсиране и по-висок риск от релапс, както при пациенти с УК, така и при тези с БК.

Факторът с най-голяма тежест за настъпване на релапс е фекалният калпротектин. Той същевременно е и най-динамичния фактор на проследяване. Всяко повишаване на фекалният калпротектин с 37 пункта над предходния означава 2 пъти по-висок риск от релапсиране в последващия период.

Вторият по значимост фактор е продължителността на заболяването. Всяко увеличаване на този показател с 1 година води до по-нисък риск от релапс с 26 % при болест на Крон и 32.7% при улцерозен колит. Факторът с най-малка значимост е възрастта на пациента. Всяко увеличаване на възрастта с 1 година намалява риска от релапс 1.036 пъти. Тъй като това е най-статичния показател, влияние върху риска се очаква при значителната му промяна (например пациент на възраст 70 години ще има два пъти по-нисък риск от релапс спрямо пациент на 40 г.)

Какво е влиянието на факторите тютюнопушене и пол за настъпването на релапс?

Не открихме влияние на факторите пол и тютюнопушене върху честотата на обостряне. За пола това не е изненадващо, по-скоро е странно за тютюнопушенето, което би трябвало да има влияние върху честотата на релапс.

Въпреки това в голямата група български пациенти, които проследихме 3 години, не се открива влияние на тютюнопушенето. Причина за това би могло да е и факта, че всички пациенти в проучването са от голям референтен център за възпалителни чревни заболявания, което предполага и по-тежкия ход на заболяването при тях.

Как получените от вас данни, биха намерили приложение в практическото проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания?

На базата на получените резултати считаме, че пациентите с по-високи стойности на фекален калпротектин при включване в проследяване и особено такива с чести релапси и с по-кратка продължителност на заболяването, трябва да бъдат проследявани на по-кратък от два месеца интервал (напр. ежемесечно) с фекален калпротектин през първата година от проследяването.

Новооткрити и рядко релапсиращи пациенти с по-ниски начални стойности на калпротектин и евентуално по-дълга продължителност на заболяването – трябва да бъдат следени на всеки два месеца през първата година от проследяването. Възрастта на пациента би трябвало да не е основен, а спомагащ фактор при определяне на оптималната стратегия за проследяване



Д-р Ана-Мария Младенова

Значение на женските полови хормони при развитието на синдром на Сьогрен

26 Ноември 2019

Първичният синдром на Сьогрен при жените е свързан с ниски кръвни нива на естрогена, става ясно от статия, публикувана в списание Arthritis Care & Research.

„Синдромът на Сьогрен представлява най-свързаното с женския пол автоимунно заболяване, като честотата му е най-висока около периода на менопаузата.”, обяснява д-р Сара Маккой от медицинския университет в Уисконсин.

„По тази причина подозираме, че половите хормони са от ключово значение за развитието на болестта”, допълва тя.

С цел да се определи дали има връзка между излагането на влиянието на естрогена, определено от възрастта на първата менструация, на настъпване на менопаузата, използването на хормони, бременностите и оперативните интервенции, д-р Маккой и колектив провеждат изследване сред група пациенти, записани в здравен регистър. Проучването обхваща жени над 21 годишна възраст, които са диагностицирани със синдром на Сьогрен в периода от 2003 до 2012г.

Сред изследваните има 1320 участнички с доказано автоимунно заболяване, както и 1360 жени, които имат симптоми, но не покриват критериите за поставяне на диагнозата.

Авторите изчисляват голямото излагане на естроген на базата на ранна първа менструация (преди 10г. възраст), късна менопауза (след 53г. възраст), над три бременности, хистеректомия и провеждане на хормонална терапия. В изчисленията си, изследователите вземат предвид и броя на месечните цикли.

След преизчисляване на резултатите съобразно региона на живеене, етническата принадлежност, възрастта и икономическия статус, учените установяват, че колкото по-дълго е изложен женския организъм на влиянието на половите хормони, толкова по-малка е вероятността за развитие на синдром на Сьогрен.

“Това е най-мащабното до момента изследване на влиянието на естрогена върху автоимунното заболяване”, казва д-р Маккой и добавя:

“В рамките на проучването се подчерта, че хормонът е един вид защитен фактор срещу появата и тежестта на синдрома на Сьогрен, но точната му роля в развитието на болестта все още не е напълно изяснена.”

Използван източник:


  1. McCoy, S. S., Sampene, E. and Baer, A. N. (2019), Sjögren's Syndrome is Associated With Reduced Lifetime Sex Hormone Exposure: A Case‐Control Study. Arthritis Care Res. Accepted Author Manuscript. doi:1002/acr.24014


Доколко са безопасни нискодозовите кортикостероидни режими при пациенти с ревматоиден артрит?

22 Ноември 2019

Кортикостероидите, приемани през устата в таблетна форма, биват предписвани много често при пациенти с ревматоиден артрит. Според валидните в момента препоръки е необходимо да се предписва възможно най-ниската доза за възможно най-кратък период от време. Въпреки това няма ясни насоки за точното количество на тези медикаменти, нито за най-подходящия режим и по тази причина много хора ги приемат за продължително време.

Ето защо изследване, проведено в САЩ и обхващащо 84 000 пациенти с ревматоиден артрит (РА), поставя въпроса дали след 1 година непрекъснат прием на кортикостероидни таблетки се появяват странични ефекти и сериозни здравни последствия. Освен това, в рамките на проучването се изчислява кумулативната (събирателната) доза, която би получил един пациент след  1 година непрекъснат кортикостероиден режим.

Като цяло, 48% от участниците приемат перорални кортикостероиди, а 26% съобщават за странични реакции. При липсата на кортикостероидно лечение, такива реакции се наблюдават при 25% от обхванатите. Същевременно, сред пациентите на терапия, при кумулативна доза над 1800mg, получена при ежедневен прием на 10mg преднизолон, нежелани реакции има в 33% от случаите.

Авторите на изследването отбелязват, че дори при по-ниска кумулативна доза, а именно между 800 и 1800mg се наблюдава повишен риск от странични реакции.

Използван източник:


  1. Best JH et al. Association between glucocorticoid exposure and healthcare expenditures for potential glucocorticoid-related adverse events in patients with rheumatoid arthritis. J Rheumatol2018 Mar; 45:320. (https://doi.org/10.3899/jrheum.170418)

Created by: PR Care