НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

13 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Как влияе метаболитният синдром върху симптомите на псориатичния артрит?

13 Август 2020

В статия за сп. Lipids in Health and Disease учени търсят възможна връзка между липидния и гликемичния профил от една страна и възпалителните процеси, често наблюдавани при пациенти с псориатичен артрит (ПсА) като вземат предвид цялостната структура на тялото, диетата и активността на ревматологичното заболяване.



За целта, авторите изследват 97 страдащи от ПсА и им провеждат физикален преглед за определяне на телесното тегло, обиколката на корема, както и лабораторни изследвания за изясняване на липидния профил, серумната глюкоза и наличието на маркери на възпалението. Освен това участниците дават сведения за приема на храна в предходните три дни. Активността на болестта по отношение на симптоми от страна на кожата също биват оценени по установени скали.



Над 60% от участниците са с първична кожна проява на ПсА, при 14% първите симптоми са от страна на опорно-двигателната система, а при 25% оплакванията са както кожни, така и ставни.



Резултатите показват, че сред 92.7% от обхванатите пациенти се наблюдава затлъстяване от т нар. „мъжки тип”, тоест натрупване на мастна тъкан в коремната област. Същевременно няма значителни разлики по отношение на костната плътност. 35% от участниците извършват минимална физическа активност, а други 39.2% са оценени като неактивни. При 54% се открива метаболитен синдром (високи нива на кръвната захар, хипертония, високи нива на триглицеридите и на HDL холестерола, както и обиколка на ≥102 см. за мъжете и ≥88 см. за жените).



Изследването показва, че активността на ставното възпаление се засилва с увеличаването на количеството на мастната тъкан в тялото, както и с намаляването на мускулната маса. Освен това, повишените стойности на общия холестерол и на триглицеридите водят до по-тежки кожни прояви. По отношение на диетата, авторите подчертават, че по-обилния прием на транс мастни киселини и недостатъчната консумация на омега-6-мастни киселини също водят до по-тежки дерматологични симптоми.



Използван източник:



  1. Leite, B.F., Morimoto, M.A., Gomes, C. et al. Higher bodily adiposity, fat intake, and cholesterol serum levels are associated with higher disease activity in psoriatic arthritis patients: is there a link among fat and skin and joint involvement?. Lipids Health Dis 19, 21 (2020). https://doi.org/10.1186/s12944-020-1200-7

Болкови оплаквания в ежедневието на пациенти с ревматоиден артит

13 Юни 2020

Според резултатите от проучване, публикувано в списание Arthritis Care and Research ежедневната активност при страдащите от ревматоиден артрит е придружени с болка, която те оценяват средно като 3 от 10 (възходяща скала, в която 0 е липса на болка, а 10- непоносима болка).

Общо 3949 пациенти с ревматоиден артрит от САЩ попълват анкета, включваща 8 компонента, в която те описват силата на болковите оплаквания при извършане на ежедневните им задължения. Средната възраст на участниците е 65,4г., 83,5% са жени, а средната давност на заболяването е 21,7г.

По-голямата част от тях съобщават, че усещат слаба до пренебрежима болка при обичайна физическа активност. Те съобщават, че нивото на болково усещане, което не представлява съществена пречка в хода на ежедневието е 2.3±1.9. При стойност от 2.7±2.1 участниците могат да спят спокойно, а при 3.1±2.0: да се социализират.

Според проучването, пациентите, при които преобладават болковите оплаквания, са с покачен болков праг и могат да функционират при трудни условия.

Сред ограниченията в изследването са липса на данни относно подуването на ставите, както и факта, че участниците биват помолени да сравняват нивата на болка в момента на изследването на фона на тези от предходните 6 месеца.

Използван източник:


  1. Lee YC, Katz P, Quebe A, et al. Defining pain that does not interfere with activities among rheumatoid arthritis (RA) patients[published online February 14, 2020]. Arthritis Care Res. doi:10.1002/acr.24170

Кои заболявания предразполагат за появата на ревматоиден артрит в семейството?

22 Май 2020

Фамилната анамнеза за някои автоимунни и неавтоимуни състояния, сред които болести на щитовидната жлеза и възпалитено-чревни заболявания са свързани с повишен риск от развитието на ревматоиден артрит при някои пациенти. Това показват резултати от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.

Проучването е тип „случай-контрола” и използва медицинска информация, събрана от клиниката Майо в САЩ. Целта е да се установи дали има връзка между ревматоидния артрит (РА) и 79 други заболявания, появили се в семейството на всеки изследван пациенти. Участниците са с диагностициран РА (т.е. „случаите) и са общо 821. Те биват сравнени с трима здрави представители на общата популация (т.е. „контроли”).  Всички включени в изследването съобщават за разнообразните заболявания, срещащи се при тях и в техните семейства.

От резултатите става ясно, че фамилна анамнеза за близък роднина с РА е свързан с повишен риск от развитие на заболяването при участника (отношение на шанса 2.44; 95% доверителен интервал: 2.02-2.94),като подобна зависимост се наблюдава ако въпросният роднина страда от хипер- или хипотиреоидизъм  (отношение на шанса, 1.34; 95% доверителен интервал: 1.10-1.63), остеоартрит (отношение на шанса 1.41; 95% доверителен интервал: 1.19-1.68) и други автоимунн ревматоидни зболявания (отношение на шанса 1.89; 95% доверителен интервал: 1.41-2.52). Въпреки, че фамилната анамнеза за захарен диабет тип 2 и за болест на Паркинсон се свързват с понижен риск от РА, тази зависимост не е статистически значима.

Сред слабите страни на изследването е, че пациентите не са попитани за по-специфични и редки заболявания като авторите допускат, че някои от тях може да не си спомнят правилно своята фамилна анамнеза.

“Получените резултати биха могли да променят начина, по който оценяваме риска от РА. Необходими са допълнителни проучвания, хвърлящи по-голяма светлина върху развитието на това автоимунно заболяване в семействата”, казват в заключение изследователите.

Използван източник:


  1. Kronzer VL, Crowson CS, Sparks JA, Myasoedova E, Davis J 3rd. Family history of rheumatologic, autoimmune, and non-autoimmune diseases and risk of rheumatoid arthritis[published online November 30, 2019]. Arthritis Care Res. doi: 10.1002/acr.24115


 

Псориатичен артрит и ставна болка

01 Май 2020

Псориатичният артрит (ПсА) представлява хронично автоимунно заболяване, което засяга както кожата, така и ставите.

Симптоми на псориатчния артрит

Заболяването може да се прояви във всяка става от тялото. Най-чести са следните оплаквания:


  • Подуване на пръстите на ръцете и краката

  • Болка в ставите

  • Червени неравности по кожата, които се отлющват и се наричат плаки

  • Намален обем на движение в ставите

  • Сутрешна скованост в ставите

  • Болка в гърба и врата

  • Безпокойство

  • Неравности по ноктите


Видове псориатичен артрит

При наличие на оплаквания, насочващи към ПсА, лекуващият лекар проверява кои са засегнатите части от тялото и каква е тежестта на симптомите. По тези показатели се различават общо 5 типа ПсА:

1. Симетричен артрит


Обхваща едни и същи стави от двете страни на тялото, например ляво и дясно коляно, лява и дясна китка и т.н. Често наподобява ревматоидния артрит.

2. Асиметричен артрит


Може да засегне всяка става в човешкото тяло, но не е задължително да обхване идентични стави от двете страни. Пръстите на ръцете и краката задебеляват и по форма напомнят на колбас.

3. Дистален предимно интерфалангеален тип


Обхваща ставите на ръцете и краката, които са най-близко разположени до ноктите. Чести са нокътните промени. Може да бъде объркан с остеоартрит.

4. Спондилит


Засяга гръбначния стълб. Едва при 5% от хората с ПсА, спондилитът е най-преобладаващият симптом, но голям част от страдащите от болестта се оплакват от болки в гърба и врата.

5. Мутилиращ артрит


Този вариант описва тежко деформиращо и често инвалидизиращо състояние, което засяга най-често малките стави на ръцете и на краката. Среща се при по-малко от 5% от пациентите с ПсА.

Какви са причините за псориатичния артрит?

Както при всяко автоимунно заболяване, ПсА се появява при ненормално усилена активност на имунната система. Роля имат и наследствените фактори, както и условията на околната среда. При предразположените хора, чест отключващ механизъм за заболяването е инфекциозно заболяване.

Поставяне на диагнозата

Поради хроничния и необратим характер на болестта, навременната диагностика е от изключително значение. Тя се поставя от ревматолог.

Лечение при псориатичния артрит

Предприетата терапия зависи от симптомите на всеки индивидуален пациент и може да включва следните медикаменти:

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)


Някои от тях изискват лекарско предписание, а други се продават свободно. Служат за намаляване на болката и ставната скованост при леки форми на ПсА.

Кортикостероиди


Прилагат се инжекционно, обикновено когато има малък брой обхванати стави.


Модифициращи болестта противоревматични лекарства (DMARDs)


Приемат се през устата или инжекционно. Използват се при тежки форми на заболяването, като целта им е да намалят и спрат ставното увреждане. Намаляват болката и възпалението.

Биологични лекарства

Медикаменти, които повлияват на компонентите на имунната система. По този начин ограничават възпалението и увреждането на ставите.

Created by: PR Care