НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

12 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Биологични и биоподобни продукти (инфографика)

28 Май 2019

В един свят с множество биологични и биоподобни продукти, добрата информираност на пациента е много важна.

Биологичните продукти революционизираха лечението на много сериозни, хронични и животозастрашаващи болести.

За повече информация, вижте инфографиката:

AbbVie_10.05


Биологични лекарства и ревматоиден артрит

26 Май 2019

През 90- те години на 20 век на пазара се появява първото биологично лекарство за лечение на ревматоиден артрит. Медикаментът с генерично (оригинално) наименование етанерцепт е първият по рода си, но скоро след това се разработват много други подобни препарати. Според медицинските издания тези медикаменти представляват следното:

„Лекарствата, повлияващи биологичния отговор, още познати като биологични лекарства, са препарати, използвани за предотвратяване или намаляване на възпалението и увредата на ставите. Биологичните лекарства атакуват конкретни молекули на имунните клетки, на ставния хрущял и на вътреставната течност, които водят до нарушение на целостта на ставата. До момента са разработени няколко вида биологични лекарства, всяко едно от които атакува специфична молекула, свързана с възпалителния процес (тумор некрозис фактор, интерлевкин 1, повърхностни молекули на Т- и В-лимфоцитите и др.).“

Биологични лекарства и техните прицелни молекули:


  • Етанерцепт, инфликсимаб, адалимумаб и др. са  биологични лекарства, атакуващи тумор некрозис фактор (TNF) и по тази причина се наричат анти-TNF медикаменти. Обикновено те са лекарства от първа линия при ревматоиден артрит.

  • Ананкира блокира интерлевкин 1. Счита се за по-малко ефективно лекарство от анти-TNF медикаментите и не се предписва толкова често.

  • Абатацепт спира активацията на Т-клетките и се прилага при пациенти с умерено тежка и тежка форма на ревматоиден артрит, които не могат да бъдат лекувани с метотрексат или анти-TNF.

  • Ритуксимаб спира активацията на В-клетките и също се използва при пациенти, които не могат да приемат метотрексат или анти-TNF.

  • Тоцилизумаб блокира рецептора за интерлевкин-6


Кой може да се лекува с биологични препарати?

Това са пациенти, които не се поддават на лечение с модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs disease-modifying antirheumatic drugs). След започване на биологично лечение, ефектът се наблюдава в следващите няколко седмици.

Кой не бива да приема биологични лекарства?

има пациенти, които не са подходящи за биологична терапия. Става въпрос за различни състояния, при които рискът от лечението надвишава ползите от него.

Например, пациенти с множествена склероза или лимфом не са показани за биологично лечение, както и болни със сърдечна недостатъчност. Такива са и пациентите страдащи от чести инфекции.

Кое е най-ефективното биологично лекарство?

Лекуващият лекар ще избере най-подходящата за Вас биологична терапия.

Друго важно съображение е удобството, тоест дали се приема през устата или се инжектира, колко често се приема и дали се налага проследяване от лекаря.

Всички тези въпроси са важни и помагат да изберете правилната терапия за Вашето състояние.

 

Има ли връзка между псориазиса и възпалителните чревни заболявания?

26 Май 2019

Псориазисът е хронично възпалително кожно заболяване, което често се свързва с други болести като ревматоиден артрит, захарен диабет, сърдечни и бъбречни увреждания, както и метаболитен синдром.

Тези наблюдения породиха теорията, че псориазисът е състояние, което води до възпаление в множество органи и системи в човешкия организъм. В световен мащаб псориазисът засяга 10% от възрастното население, което прави необходимостта от информираност още по-голяма. Същевременно разпознаването на особеностите на болестта от страна на семейните лекари би довело до по-добра диагностика и по-често търсене на придружаващите заболявания.

До момента има няколко проучвания сред европеидната популация, които повдигат въпроса за възможна връзка между псориазиса и възпалителните чревни заболявания (inflammatory bowel disease (IBD), които включват болестта на Крон и улцерозния колит. Най-убедителното доказателство за сроден характер на тези болести е наличието на еднакви серумни маркери на възпалението, сред които тумор некротизиращ фактор алфа и различни видове транспортни белтъци, наречени интерлевкини.

С цел да се затвърди теорията за връзка между псориазиса и IBD тайвански учени правят анализ на общо девет проучвания,  обхващащи общо 7 794 187 участници.

Анализът заключва следното:


  • всички разгледани проучвания доказват статистически значима връзка между двете заболявания

  • демонстрира се, че пациентите с псориазис имат с 1,75 пъти по-голяма вероятност да развият болест на Крон и с 1,75 пъти по-голяма вероятност - улцерозен колит отколкото здравите участници

  • Връзката между псориазиса и IBD се потвърждава и поради факта, че в рамките на проучванията, терапията с едни и същи медикаменти, блокиращи тумор некротизиращ фактор алфа води до изчистване на плаките, намаляване на възпалението на ставите, понижаване на серумните маркери и дори забавяне на прогресията на сърдечно-съдовите заболявания. Този терапевтичен ефект се наблюдава и по отношение на симптомите на IBD.


Според авторите на анализа връзката между двата типа заболявания се корени в общи генетични нарушения, водещи до смущения във функцията на имунната система и дори до намалено разнообразие на чревната микробиота.

 

Използван източник:

 

1.Graeme M. Lipper. Psoriasis and IBD: Is This Comorbidity for Real? – Medscape – Jan 11, 2019.

Д-р Радислав Наков: Фекалният калпротектин е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания

18 Май 2019

Д-р Радислав Наков, дм работи в Катедрата по гастроентерология  на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, МУ-София. Д-р Наков е председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България и е част от управителния съвет на Европейската асоциация по гастроентерология (UEG), където отговаря за младите лекари и продължаващото обучение. Д-р Наков е директор и на най-големия обучителен курс за млади гастроентеролози в Европа – UEG Summer School.

Докторантурата и научните интереси
на д-р Наков са в сферата на възпалителните чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит, като той е създал специален алгоритъм за проследяване на тези пациенти.

Именно по този повод, д-р Наков даде специално интервю за Пробуди се.


Какво представлява фекалният калпротектин?

За да се обясни какво точно представлява фекалният калпротектин, първо трябва да се обясни как според съвременната медицина възникват възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ).

Най-просто казано, се приема, че ВЧЗ възникват в резултат на болестен имунен отговор към нормално живеещите в храносмилателната система микроорганизми при генетично предразположени лица. В този процес имунната ни система погрешно приема микроорганизмите в дебелото черво за вредни и насочва всичките си сили натам като изпраща огромно количество възпалителни клетки в лигавицата на дебелото черво. Те започват да атакуват клетките на червата и именно в този момент отделят калпротектин, който попада в лумена на червата и може да бъде измерен в изпражненията.

В резюме калпротектинът е белтък, който се отделя с изпражненията при наличие на чревно възпаление


Къде и как може да се изследва фекален калпротектин?

Фекален калпротектин може да се изследва вече в лабораториите на всички големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора. Най-добре е да се изследва на място, където има гастроентеролог, който да интерпретира правилно получения резултат. Много важно е да се извърши количествен тест – такъв който показва числа като резултат, а не качествен тест, който показва само положителен или отрицателен резултат.

За изследването на калпротектин са важни няколко неща. Нужно е пациентът да си вземе от аптеката контейнерче за изпражнения, след което от първото за деня изхождане да вземе проба с големината на бобено зърно и да я постави в контейнерчето.

Фекалният калпротектин е стабилен на стайна температура в изпражненията до 3-4 дни, което позволява лесното транспортиране на пробите. Това дава възможност на пациенти от населени места, където нямат възможности за изследване на калпротектин, да изпратят проба до най-близката лаборатория по куриер.

За съжаление все още изследването на фекален калпротектин не се поема от НЗОК и се заплаща допълнително, като цената му е около 50 лева.

В какви ситуации е нужно да се изследва фекален калпротектин?

Най-важните приложения на калпротектина са  диагноза на неясни чревни оплаквания и проследяване на пациенти с ВЧЗ.

По отношение на диагностиката, калпротектинът се е доказал в редица проучвания като точен скринингов метод. Ако даден пациент има чревни оплаквания като болка в корема, диария, запек и подуване на корема, се препоръчва да изследва фекален калпротектин. Ако той е под определена стойност, най-вероятно пациентът няма никакво сериозно заболяване (болест на Крон, язвен колит, колоректален карцином, инфекциозно чревно заболяване) и има функционално чревно заболяване (в следствие на стрес). Ако калпротектинът е над определена стойност, най-вероятно се касае за по-сериозно заболяване на червата, изискващо допълнителни изследвания като ендоскопия.

Ако пациентът е с поставена вече диагноза болест на Крон или язвен колит, то фекалният калпротектин е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване, който може да спести честите ендоскопски изследвания. Ако пациентите са в ремисия (безсимптомно състояние) калпротектинът може да се изследва на всеки два месеца и ако стойностите са му нормални – всичко е наред, лечението е правилно и не са нужни допълнителни изследвания. Ако, обаче, калпротектинът е повишен над определени стойности при пациенти в ремисия, това означава, че до 1-2 месеца ще настъпи обостряне на състоянието. Именно в такъв момент лечението на тези пациенти може да се засили и обострянето да бъде предотвратено.

От друга страна при пациенти с активно ВЧЗ (с оплаквания), измерването на калпротектина през определен период от време ни дава отражение на ефективността на прилаганото лечение. Ако той намалява, лечението е правилно за съответния пациент и той навлиза в ремисия. Покачването му, от друга страна, трябва да накара лекарите да преосмислят терапевтичната стратегия.

 
Каква е съпоставимостта на фекалния калпротектин с ендоскопията?

Безспорно  „златен стандарт“ за оценка на чревното възпаление е ендоскопията с биопсия. Ендоскопските процедури, обаче, са инвазивни, с потенциален риск от усложнения, подготовката за тях е неприятна и изисква прием в болница.

Редица български и международни проучвания доказват, че диагностичната точност на фекалния калпротектин за оценка на чревното възпаление е съпоставима с тази на колоноскопията. Именно затова калпротектинът е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания, който може да намали извършването на ненужни ендоскопии.

Препоръчва се всички пациенти с ВЧЗ в ремисия да изследват фекален калпротектин на два месеца и след всяко изследване да се съветват с проследяващия ги гастроентеролог.


Д-р Ана-Мария Младенова

 

Псориазис
Псориазисът е заболяване, което протича хронично с периоди на обостряния. Характеризира се с появата на груби червени лющещи се плаки по участъци от тялото – окосмената част на главата, колената и торса. В последните години заболяването започна да се свързва и с нарушения в мастния метаболизъм, както и с атеросклеротични изменения в съдовете.
Псориатичен артрит
Псориатичният артрит е заболяване, което освен кожата, засяга и ставите. При него различни по големина удебелени кожни плаки се появяват по цялото тяло, но най-често покриват колената и лактите, като причиняват болка, особено при движение. Когато заболяването е в активната си фаза, пациентите са трудно подвижни, като причина за това е ставното възпаление.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит протича с възпаление на по-малките стави в човешкото тяло - на пръстите на ръцете, на китките, на глезените и пръстите на краката. Зоните се зачервяват и подуват, а по-късно се деформират и по тях се образуват възли и бучки. Пациентите се оплакват от силна скованост, която им пречи да изпълняват всекидневни битови дейности.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев, известна като анкилозиращ спондилит, е хронично заболяване на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. При него гръбнакът става твърд, а засягането на ставите, сухожилията и връзките води до значително ограничаване на движенията. В някои случаи болестният процес може да обхване и други стави, както и вътрешни органи.
Улцерозен колит
Улецрозният колит е хронично заболяване на дебелото черво, при което неговата лигавица се възпалява и то се разранява. Този процес е съпътстван от образуването на големи количества слуз. Появява се дискомфорт в коремната област, болки в червата и чести позиви за ходене по голяма нужда. Изхожданията са обилни и кръвенисти, което изтощава болния.
Болест на Крон
Болестта на Крон е хронично заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне всяка негова част – от устата до ануса. В болестния процес са ангажирани всички слоеве на чревната тъкан. Най-честите проявления са диарични изхождания, съпроводени с болки в областта на корема и най-често около пъпа, разранявания и фистули около ануса.
За да се свържете с нас, моля използвайте e-mail формата. Очакваме Ви!
Изпрати мейл
Created by: PR Care

Whoops, looks like something went wrong.