НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

12 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев

27 Януари 2020


Повече информация относно възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев и терапевтичните подходи споделиха с нас екип от професионалисти от „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня. Вижте какво коментираха Д-р Добринка Баева - Ангелова - началник отделение "Физикална и рехабилитационна медицина" и Петър Камбуров - Старши рехабилитатор в секция Електро-светлолечение към отделение "Физикална и рехабилитационна медицина":



Какви са възможностите за физиотерапия и рехабилитация при пациенти с болестта на Бехтерев?

 

Болестта на Бехтерев – анкилозиращ спондилит е социално значимо заболяване, дебютът му е в младата и творческа възраст на човека 18 – 25 години, като се среша 4-5 пъти по-често при мъжете. Представлява ставно автоимунно заболяване с хронично прогресиращ ход, със засягане на гръбначния стълб, тазобедрените стави, по рядко останалите периферни стави, довеждащо до инвалидизиране на болните в младата възраст

Всички автори, които изучават болестта на Бехтерев оценяват голямото практическо значение на физикалната терапия и рехабилитация.

 

Основният терапевтичен подход е насочен към:

 


  1. Овладяване на болковия синдром;

  2. Намаляване сковаността и запазване подвижността на гръбначния стълб и периферните стави;

  3. Предотвратяване на последващите деформации и контрактури;

  4. Предотвратяване на усложненията от страна на дихателната система;

  5. Балнеолечение – хидротерапия, калолечение, луготерапия;

  6. Потискане на възпалителния процес и стабилизиране реактивността на организма;

  7. Индивидуална кинезитерапия - подводни упражнения, плуване, упражнения за дишане и релакс;

  8. Медикаментозна терапия;

  9. Социална рехабилитация.


Естествени фактори в „СБР-НК” ЕАД СОФИЯ филиал Баня: особеностите на филиала произтичат от наличието на минерално - торфена кал, както и от профила на минералната вода – слабоминерализирана, с висока алкална реакция, като от голямо значение тук са химическите и биологично активните вещества и тяхната пенетрация през кожата.



В последните години в апаратната физиотерапия, внедряването на нови методи позволяват оказване на въздействие върху определени патогенетични звена на патологичния процес при болните от болестта на Бехтерев. Бихте ли ни разказали повече за тях?

 

Арсеналът от преформирани физикални фактори има стратегическо място в лечението на болестта на Бехтерев. В лечебната програма може да се включи цялата гама от:

  • електофореза с активни вещества;

  • ДД токове – самостоятелно или като диадинамофореза със същите обезболяващи средства;

  • Средночестотни токове;

  • Нискочестотно магнитно поле, като последните години прилагането му значително се разширява.

  • Ултрафонофореза с лекарствени средства;

  • Гунафореза – един от все по-успешно прилаганите модерни биофизикални методи с колагенови ампули Guna MDS с голяма дълбочина на проникване и висок процент на абсорбация.


В терапевтичните алгоритми на лечението на болестта на Бехтерев влиза и лазертерапията, в комбинация с магнитна процедура.

Кардинално място в лечението на болестта на Бехтерев заема правилно изграденият двигателен режим.

  • ЛФК общо развиващи и специални индивидуални комплекси;

  • Подводна ЛФК;

  • Подводен струеви масаж;

  • Масаж в различните си видове – класически и рефлекторен;

  • Елементи на спорт, като най-важният е плуването;

  • Сауна с по-ниска влажност за седативно действие и за повишаване на адаптационните възможности.


 

Колко постоянни трябва да бъдат пациентите при изпълнението на лечебна гимнастика и как тя може да повлияе на състоянието им?

 

В лечебно рехабилитационната програма основно място заема активната кинезитерапия и по-специално ЛФК, редовното плуване като елемент на спорт, с изключителното значение от сътрудничеството на болния в рехабилитационния процес. Касае се за ежедневна продължаваща в целия съзнателен живот на болния лечебна програма.

 

Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва са диагностицирани с болестта?

 

Всеки болен с болестта на Бехтерев задължително да бъде запознат със същността на заболяването, с възможностите на комплексното лечение за предотвратяване на инвалидизирането и мястото на кинезитерапията в лечебната програма. Всеки болен трябва да бъде диспансеризиран и проследяван поне два пъти годишно от лекар ревматолог и специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Задължително е двукратното годишно провеждане в амбулаторни условия или в болници за рехабилитация на изброените елементи (или на част от тях) на рехабилитационния алгоритъм. Използването на терапевтичния алгоритъм трябва да става индивидуално, като се съобразяваме с активността на процеса.

 

Съвети за пациенти с новооткрита болест на Крон

05 Януари 2020

Обикновено новодиагностицираните с болест на Крон са объркани как това би променило живота им. Всъщност, при намирането на подходящата информация и спазването на няколко прости правила, справянето с ежедневните задължения няма да представлява особена трудност. Ето и някои съвети за новодиагностицираните с болест на Крон:


  1. Важно е да изберете лекуващ лекар, който е близо до дома Ви. По този начин ще имате по-добър достъп до медицински грижи и по-голямо спокойствие

  2. Болестта протича хронично, а изразеността на оплакванията е различна в хода на времето. Ето защо е важно да проучите в коя болница ще Ви предоставят най-подходящите медицински грижи при обостряне на симптомите

  3. Потърсете цялата налична информация за болестта на Крон до която имате достъп. Първият човек, към който може да се обърнете, разбира се, е Вашият лекуващ лекар. Предварително помислете какви въпроси искате да зададете. Ако се чувствате притеснени, доведете с Вас роднина или приятел.

  4. Говорете с близките за болестта. Обяснете им какво предизвиква болка и диария във Вашия случай. По този начин те по-лесно ще проявят разбиране за диетичните изисквания и честите посещения в тоалетната и няма да се чувствате некомфортно. Същото важи и за работното място- постарайте се да разясните на началниците същността на здравословния Ви проблем и така те ще са по-склонни на компромис относно болничните. Бъдете наясно с Вашите права и ако се наложи, говорете със специалист по трудова медицина.

  5. Обръщайте внимание на тялото Ви. Водете си дневник със симптомите и какво ги предизвиква, например свържете появата на диария с времето на храненето и менюто. Видът на храната сам по себе си не предизвиква появата на болест на Крон, но значително повлиява оплакванията на страдащите от нея. Много пациенти избягват богати на фибри храни като семена, ядки, пуканки, както и някои сурови плодове и зеленчуци. Важно е да ограничите приема на пикантни и мазни ястия.

  6. Помолете Вашия лекуващ лекар да Ви насочи към опитен диетолог. Той ще разгледа с какво се храните всеки ден и на базата на оплакванията Ви, ще разработи индивидуален хранителен режим.

  7. Избягвайте стресови ситуации. Известно е, че психическото пренапрежение също се отразява на качеството на живот на хората с болест на Крон. Почивайте повече, запишете се на курсове по йога или тай чи. В случай, че методите за релаксация не помагат, не се колебайте да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.

  8. Организирайте деня си предварително. Не е необходимо винаги да стоите близо до тоалетната от страх да не получите диаричен пристъп, болка или крампи. Винаги, когато ходите навън, проучете за публични места с достъпни тоалетни, като например ресторанти и търговски центрове. При излизане от дома, носете в себе си следните неща:



  • Бельо

  • Тоалетна хартия

  • Мокри кърпички

  • Найлонови пликове

  • Малък флакон с ароматизатор


 

Какво е бъдещето на терапията при ревматоиден артрит?

11 Декември 2019

Лекарствата в процес на проучване преставляват медикаменти, които все още не са пуснати в търговската мрежа. Те са алтернативата на бъдещето, в която са вложени надеждите са подобряването на качеството на живот на редица пациенти, включително тези с ревматоиден артрит (РА).

Въвеждането на биологичните медикаменти през 90-те години на XXв. промени коренно лечението на РА. От тогава учените натрупаха нови знания за хода на болестта и начините за овладяване на симптомите.

Досега няма намерено ефективно лечение за РА. Ето защо терапевтичните цели са насочени към намаляването на болката и възпалението в ставите и запазването на тяхната нормална функция и гъвкавост. Ранното начало и интензивността на терапията е важно за запазването на качеството на живот и предотвратяване на инвалидизацията.

Възможните лекарствени режими са много, но най-често използваните при РА медикаменти са болест модифициращите противоревматични лекарства (DMARDs), биологичните лекарства и JAK-инхибиторите.

Болест модифициращите противоревматични лекарства (DMARDs) блокират възпалителния процес и по този начин запазват целостта на ставите. Без представителите на тази група, като например метротрексат, лефлунамид, хидрохлороквин и сулфасалазин, молекулите, отговарящи за възпалението биха унищожили опорно-двигателния апарат и биха довели до проблеми в придвижването.

Биологичните лекарства, известни още като модификатори на биологичния отговор, са разработени с цел да намалят ставното възпаление. Тези лекарства блокират специфични молекули по повърхността на клетките на имунния отговор, които увреждат ставната повърхност. Има няколко различни вида биологични лекарства, в зависимост от целевата им молекула на действие, сред които са интерлевкин 1, тумор некрозис фактор и повърхностите молекули на Т- и В- клетките.

Някои от тези лекарства се прилагат в инжекционна форма в домашни условия, докато други се разреждат в банка и се вливат чрез система в болнични условия. За съжаление, тези медикаменти все още са доста скъпи и невинаги се покриват от здравния фонд.

Янус киназа инхибиторите/ JAK-инхибитори, са най-новите противоревматични лекарства, чиято роля е да променят активността на ензимите, наречени JAK-кинази. Те са отговорни за предаването на сигнали между клетките, като в случая с ревматоидния артрит, тази сигнализация е променена и води до ставно възпаление.

Какво ново?

Традиционно, медикаментите за лечение на РА са насочени към процеса на възпаление и имунния отговор. Въпреки това, последните изследвания са фокусирани върху повлияване на други компоненти, които водят до развитие на болестта. Сред най-близките цели е разработването на лекарства в таблетна форма и на достъпна цена, които да направят лечението на ревматоидния артрит достъпно и ефективно.

Проф. Христакиева: Съвременните биологични лекарствени продукти контролират много добре псориатичната болест и различните й прояви

09 Декември 2019

Проф. Евгения Христакиева е ръководител на Клиниката по дерматология към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. Председател е на Българо-немското дерматологично дружество, на Югоизточния клон на Българско дружество по дерматология (БДД) и член на Управителния съвет на БДД.

Работила е в болницата Хадаса към Еврейския университет, Йерусалим, Израел и в Немския медицински център Ен Бокек в Израел. Специализирала е дерматохирургия и фототерапия в Клиниката по дерматология и венерология Vivantes–Neukeoln, Берлин.

Какви са предимствата на новите медикаменти за лечение на псориазис?

 

Псориазисът е хронично имуномедиирано системно възпалително заболяване, при което взаимодействието на различни имунни клетки води до активиране на каскадата на възпалението. Кожната форма се изявява клинично най-често с червени плаки покрити със сребристо-бели люспи, разположени по кожата в различни части на тялото, могат да бъдат засегнати нокти, косми и стави.

 

Въвеждането на биологичните лекарствени продукти, които подтискат механизма на активиране на проинфламаторните цитокини, отделени от имунните клетки, представлява най-големият напредък в лечението на умерения до тежък псориазис в последното десетилетие. То позволява на дерматолога да контролира както симптомите на псориазиса, така и подлежащото системно възпаление и свързания коморбидитет.

 

От 2004 година след въвеждането на първия продукт Etanercept, за кратко време се появиха още 3 подобни препарата (TNF–α инхибитори); Infliximab, Adalimumab и Certolisumab през 2018 година. Те показаха революционни резултати в овладяването на тежките форми на псориазис и артрити, но поради липса на отговор във времето при някои пациенти или недостатъчен ефект, медицината се прицели в по-таргетни мишени в патогенезата на заболяването.

 

Така се появиха блокери на IL 12/IL 23 p40 (Ustekinumab), блокери на IL 17 А (Secukimumab, Ixecisumab, Brodalumab). От 2017 година вече са въведени и считаните за постигащи най-добри терапевтични цели, инхибиторите на IL 23 p19 (Guselkumab, Tildrakisumab).

 

Дерматолозите измерват ефекта от лечението при кожните форми на псориазис със разликата в точките по скалата PASI преди и след лечение. Съвременната оценка за успешно лечение се измерва със PASI 90 или PASI 100 (почти пълно или напълно изчистване на плаките), времето за което е постигнат този резултат, както и оценка колко дълго се задържа той.

 

Новите медикаменти, които прицелно атакуват определени интерлевкини отговарят на основните критерии за висока ефективност, бързо настъпване и по-дълготраен ефект, добро повлияване върху качеството на живот и добър профил на безопасност.

 

Какво се очаква на пазара в полза на пациентите с псориазис?

 

Новите биологични лекарствени продукти представляват рекомбинантни, високо-афинитетни, изцяло човешки моноклонални антитела, които селективно се свързват и неутрализират определени мишени. Изцяло човешкото моноклонално антитяло се счита понастоящем за „произведение на изкуството“ и носи най-малък риск за имунологична реакция вследствие на образуване на антитела срещу медикамента и намаляване клиничния отговор от лечението.

 

Медицината се стреми към този нов биологичен стандарт за намаляване на имуногенността. Поради високата им цена, Здраноосигурителните каси имат доста рестриктивни правила за тяхното реимбурсиране, като в България, НЗОК е въвела два пъти по-тежки критерии за включване на пациент с псориазис на биологична терапия. Към момента в България за лечение на тежки форми на псориазис са реимбурсирани като първи избор Etanercept, Infliximab, Adalimumab и Ustekinumab. При неповлияване от тези медикаменти като втори избор се реимбурсира Secukinumab и Ixekisumab.

 

Казват, че интерлевкин 23 (IL 23) е новата „гореща цел“ в псориазиса. Можете ли да обясните на достъпен език за пациентите защо е така?



Биологичните лекарствени продукти, които инхибират IL 23 осигуряват по-целенасочена и по-висока блокада на възпалителния път при псориазис. Това дава предимство за стабилна, дългосрочна ефикасност и безопасност, с по-дълго придържане. Доказателствата за това са резултатите от клиничните проучвания направени с този медикамент и сравнени с другите известни вече на пазара биологични препарата, с участието на повече от 2900 пациента.

 

Те показват бързо начало на ефикасност със значимо по-висок процент подобрение на PASI още на втората седмица на приложение с по-благоприятна поносимост при пациенти с псориазис по време на едногодишното лечение , изразено чрез постигане на PASI 90. Имат лесен и удобен за пациентите начин и ритъм на приложение. Значително подобряват качеството на живот. Те постигат по-добри резултати и при трудни за лечение клинични форми като засягане на скалп, нокти, длани и ходила.

 

Важно ли е да се съобразят коморбидностите в лечението на псориазис – все пак до 30 % развиват ставни изменения, пациентите с псориазис са с повишен сърдечно съдов риск, и с повишена честота развиват други автоимунни състояния?

 

Пациентите с псориазис имат много често различни придружаващи заболявания (метаболитен синдром, сърдечно-съдовите заболявания) и приемат лекарства, които могат да влошат или забавят терапевтичния ефект на кожното заболяване (АСЕ инихибитори, бета блокери, хлортиазидни диуретици).

 

Най-честите други имуномедиирани заболявания, които са свързани с псориазис са псориатичния артрит, възпалителните заболявания на червата, увеита. В днешно време се приема концепцията за псориатична болест. Съвременните биологични лекарствени продукти контролират много добре псориатичната болест с нейните различни прояви.

 

Златно правило е да се прилага индивидуален подход при лечението на псориазис съобразено с тежестта и клиничната форма, коморбидността и качеството на живот на пациентите. Това дава възможност на дерматолозите да се справят с предизвикателствата на тази болест.

 

Петя Петрова

Псориазис
Псориазисът е заболяване, което протича хронично с периоди на обостряния. Характеризира се с появата на груби червени лющещи се плаки по участъци от тялото – окосмената част на главата, колената и торса. В последните години заболяването започна да се свързва и с нарушения в мастния метаболизъм, както и с атеросклеротични изменения в съдовете.
Псориатичен артрит
Псориатичният артрит е заболяване, което освен кожата, засяга и ставите. При него различни по големина удебелени кожни плаки се появяват по цялото тяло, но най-често покриват колената и лактите, като причиняват болка, особено при движение. Когато заболяването е в активната си фаза, пациентите са трудно подвижни, като причина за това е ставното възпаление.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит протича с възпаление на по-малките стави в човешкото тяло - на пръстите на ръцете, на китките, на глезените и пръстите на краката. Зоните се зачервяват и подуват, а по-късно се деформират и по тях се образуват възли и бучки. Пациентите се оплакват от силна скованост, която им пречи да изпълняват всекидневни битови дейности.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев, известна като анкилозиращ спондилит, е хронично заболяване на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. При него гръбнакът става твърд, а засягането на ставите, сухожилията и връзките води до значително ограничаване на движенията. В някои случаи болестният процес може да обхване и други стави, както и вътрешни органи.
Улцерозен колит
Улецрозният колит е хронично заболяване на дебелото черво, при което неговата лигавица се възпалява и то се разранява. Този процес е съпътстван от образуването на големи количества слуз. Появява се дискомфорт в коремната област, болки в червата и чести позиви за ходене по голяма нужда. Изхожданията са обилни и кръвенисти, което изтощава болния.
Болест на Крон
Болестта на Крон е хронично заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне всяка негова част – от устата до ануса. В болестния процес са ангажирани всички слоеве на чревната тъкан. Най-честите проявления са диарични изхождания, съпроводени с болки в областта на корема и най-често около пъпа, разранявания и фистули около ануса.
За да се свържете с нас, моля използвайте e-mail формата. Очакваме Ви!
Изпрати мейл
Created by: PR Care