НОВИНИ

Бактерии са вероятният причинител и на ревматоидния артрит

12 Юни 2018

При пушачите болестта протича много по-тежко

Нелекуваният ревматоиден артрит носи повишен риск от сърдечносъдови заболявания


Д-р Камен Клинканов придобива специалност по Вътрешни болести през 1998 г. и втора специалност по Ревматология през 2003 г. От 1997 г. до момента е асистент в Медицински университет - Пловдив. От средта на 2016 г. е част от екипа на Ревматологично отделение към УМБАЛ "Пълмед".
Той беше сред лекарите, които се включиха активно в Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която се проведе в средата на м. май, по инициатива на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.


Д-р Клинканов, кои са най-често срещаните възпалителни ревматични заболявания?

Най-често срещаните възпалителни ревматологични заболявания са: ревматоиден артрит , псориатичен артрит, реактивен артрит, анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев.

По какво се отличават, в сравнение с останалите костно-ставни заболявания?

Има съществени разлики от останалите заболявания на опорно-двигателния апарат. На първо място болката, която най-често води пациента при ревматолога при възпалителните ревматологични заболявания, е с типични характеристики: болковият синдром е най- изразен в покой, особено през нощта, последван от сутрешна скованост, продължаваща над 30 минути. Болката е съпроводена от другите белези на възпалението: оток, затопляне и често зачервяване на засегнатите стави. Възпалителният характер се потвърждава и от типична лабораторна картина: анемия, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – бел. ред) )и високи стойности на С реактивен протеин (завишените нива на този протеин са индикация за възпалителен процес – бел. ред.). И тук е мястото да подчертая, в чисто методологичен аспект, че е препоръчително личните лекари, срещнали пациенти с гореописания болков синдром, преди да насочат болния към ревматолог да направят тези лабораторни изследвания. Така би се скъсило времето за поставяне на диагнозата и се дава възможност пациентите да започнат ранно адекватно лечение.

Какви са причините за възникване на възпалителните ревматични заболявания? Има ли някакви отключващи фактори и респективно можем ли да се предпазим от тях?

Причините, за жалост, все още не са достатъчно известни. Всяко ревматологично възпалително заболяване има своя специфична първопричина.
Например за отключване на ревматоидния артрит в последните години се изтъква ролята на микробиона /бактериална популация/, увреждаща съзъбието /гингивит, пародонтоза/. Затова е препоръчително болните със съмнение за болестта или тези с ранен ревматоиден артрит да бъдат прегледани от стоматолог, който може да изолира „виновния“ за заболяването бактериален агент Porphyromonas gingivalis. И в този контекст, потвърждавайки правилото, че в живота често е необходимо да погледнем назад, за да постигнем нещо ново, може би в близко бъдеще ревматоидният артрит отново ще бъде лекуван с антибиотици. (преди години РА се е лекувал с пеницилин - бел. ред.)
За други възпалителни заболявания, като псориатичния артрит и болестта на Бехтерев, е доказана фамилна или генетична предиспозиция и по-специално носителството на гена HLA B27. Това за жалост са дадености, които не могат да бъдат избегнати.
При реактивния артрит, известен като синдром на Райтер, е доказана предхождаща инфекция, най-често Хламидия /гъбички/, предавана по полов път. Воденето на адекватен, разумен полов живот би могло да предотврати това, социално значимо заболяване. Веднъж появило се у пациента, добрата медицинска практика налага лечението му да обхване и партньора или партньорите за период от 6-8 седмици.
Интересен факт в прогресирането на ревматоидния артрит е ролята на тютюнопушенето. В много съвременни проучвания се отбелязва, че при пушачите с ревматоиден артрит ходът на болестта е с по-лоша прогноза. Изводът идва от само себе си.....
В края на обзора на причините за възникване на възпалителните ревматологични заболявания бих искал да внеса и по-оптимистична нотка. Не знаем какво точно причинява тези болести, но твърде добре познаваме пътя, механизма как те възникват.

Навреме ли се диагностицират ревматичните заболявания в България?

Отговаряйки на този въпрос ще си позволя да цитирам известната фраза: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш! Всички искаме да помогнем на болните, страдащи от хронични възпалителни ревматологични заболявания, които в повечето случаи водят до трайна инвалидизация на нашите пациенти. Много съвременни проучвания на качеството на живот доказват, че при нелекуван навреме РА на втората година се появяват ерозии на ставите, а на 10-та година болните са трайно нетрудоспособни.
И тук идва въпросът за моженето. Поставянето на точна диагноза е изкуство. В нашия случай ранната диагноза изисква екипност и оптимално организирана специализирана ревматологична помощ. Една от основните трудности е, че пациентите късно отиват при специалист ревматолог. Причините са много: от буквалната незаинтересованост на личния лекар, административни пречки като липса на направления до нерационалното разпределение на ревматолозите по области. Има не малко райони, буквално лишени от специализирана ревматологична помощ.
И когато, след толкова перипетии и голямо закъснение, пациентът е диагностициран правилно, се появяват административните пречки, които възпрепятстват ревматолога да лекува адекватно и своевременно.

Какво се случва с пациентите, ако не бъдат лекувани навреме? До какви усложнения водят тези заболявания

Ето малко статистически данни за ползата от ранното лечение на РА : пациенти, които не са лекувани адекватно, пропускат, средно за 2 години, около 37 работни дни. Обратно, тези, които са имали правилно и навременно лечение, за същия период пропускат само 17 работни дни. В този ред на мисли ранната диагноза и лечение биха могли да предотвратят социалното отчуждение на болните. За жалост много от тях не могат да намерят подходяща работа и дори се налага да търпят униженията, демонстрирани от техните работодатели.
Що се отнася до усложненията, трябва да се отбележи, че всички възпалителни ревматологични заболявания са системни, т.е. освен опорнодвигателният апарат, при тях са засегнати много важни органи и системи: очи, сърце, бъбреци, черен дроб. Почти всички биологични препарати, започнати навреме и прилагани в оптимален период /за някои това са минимум 10 години/ профилактират или поне забавят тези системни прояви.
В последните 5 години се дискутира сърдечносъдовият риск при пациенти с РА. Нелекуваните адекватно са с повишен риск от развитие на ранна атеросклероза и респективно развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечносъдова смърт. Преживяемостта на пациенти, които не са били адекватно лекувани в продължение на 15 години, намалява до 50%. И без друго България е на челно място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Има ли някаква сезонност при проявата на ревматичните заболявания? По кое време на годината кабинетите на ревматолозите са най-пълни?

Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че болните с хронични ревматологични заболявания са най-добрите синоптици.

Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?

Вече имах възможността да отбележа значението на екипността в лечението на хроничните ревматоллогични заболявания. Неотменима част от този екип са колегите физиотерапевти и рехабилитатори. Добре е заболявания като РА, болест на Бехтерев както и всички дегенеративни страдания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството на живот на пациентите. Конкретно в нашето ревматологично отделение редовно консултираме болните с физиотерапевт и в рамките на престоя на пациента се осигурява комплексно лечение.

Кои са най-подходящите места в България за провеждане на физиотерапия за ревматични заболявания?

Като привърженик на персонализираната медицина давам първо възможност на пациента да избере мястото за провеждане на балнеосанаториално лечение според неговите предпочитания: в планината, на морето или в полето. В България има чудесни санаториуми, работещи по договор с НЗОК. Редът за прием е известен и на личните лекари.

Какъв тип физическа активност е подходяща за различните заболявания – например за болест на Бехтерев, за ревматоиден артрит , за фибромиалгия?

Аз съветвам моите болни да се движат оптимално, да спазват адекватен хранителен режим
/излишните килограми засилват ставните увреждания/. За болните с Бехтерев най- подходящо е плуването, тези с РА съветвам да стимулират фините движения на малките стави на ръцете: стискане на гумени пръстени, кълбо прежда.

Разбиване на митовете за възпалителните чревни заболявания

13 Октомври 2019

Представя ме ви инфографика, разбиваща най-честите митове за за възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит).

71558860_2976937192320521_5599244440255332352_n

Боряна Ботева: Нужна е държавната политика и насърчаването на работодателите да подкрепят хората с ревматични и мускулно-скелетни заболявания

12 Октомври 2019

По повод Световния ден за борба с артрита, който отбелязваме на 12 октомври, разговаряме с Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ).

Какво представляват ревматичните и мускулно-скелетните заболявания?

Ревматичните и мускулно-скелетни заболявания засягат хора от всички възрасти, в това число и деца. Те включват повече от 200 различни състояния,  като най-често засягат ставите, но може да засегнат мускули, други тъкани и вътрешни органи.

Обикновено се проявяват вследствие на проблеми в имунната система, възпаления, инфекции и постепенно увреждат стави, мускули и кости. Повечето от тези заболявания са хронични, съпътствани са от болка, умора и водят до трайна инвалидизация, а това се отразява върху качеството на живот и неговата продължителност.

В групата на тези заболявания се включват ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), псориатичен артрит, юношески артрит, системна склероза, системен лупус, синдром на Сьогрен, грануломатоза на Вегенер и др.

Какви за възможностите за контрол и овладяване на симптомите на мускулно-скелетните заболявания?

Възможностите за контрол и овладяване на проявите на тези заболявания са преди всичко индивидуални за отделния пациент. Не съм лекар, но според наблюденията, които имам върху себе си и други хора с такива заболявания, смятам, че те често имат непредсказуем и изненадващ ход.

Първото и най-съществено е да бъде поставена правилната диагноза в точното време. Все още при повечето заболявания диагнозата се забавя с години, а това води до забавяне на лечението и трудно овладяване на симптомите.

Ще дам пример – диагнозата болест на Бехтерев се забавя с около 8 г., а системният лупус е още по-труден за разпознаване, тъй като наподобява много други заболявания. На следващо място, не по-малко съществено е качественото проследяване на хода на заболяванията и ефекта от лечението.

Тук роля има не само лекарят, а и самия пациент, който трябва да познава заболяването си, да се наблюдава и да се придържа към предписаното лечение. При голяма част от ревматичните и мускулно-скелтени заболявания рехабилитацията, физиотерапията и физическите упражнения вървят ръка заръка с медикаментозната терапия.

На трето място (но не и по важност) ще отбележа, че изключително важно е храненето, балансът на витамини и микроелементи, сънят и почивката.

Какви са терапиите за лечение?

През последните години лечението на ревматичните заболявания бележи голям напредък. Освен с известните и добре познати болест модифициращи средства, нестероидни противовъзпалителни медикаменти и кортикостероиди, успешно се прилагат и съвременните биологични медикаменти.

Важно е да подчертая, че както подходът на лечение е индивидуален, така и ефектът от него. Важно е пациентите да се придържат към лечението и да посещават редовно лекуващия си ревматолог.

Биологичните медикаменти се получават с протокол, който Националната здравноосигурителна каса издава за период от 6 м., като преди това е задължително да се премине през Експертна лекарска комисия. Такива има в София, Варна, Пловдив, Плевен.

Разкажете ни повече за Кампанията „Не отлагай, прегледай се днес!“ (Don’t Delay, Connect Today), която се организира по повод Световния ден за борба с артрита – 12 октомври.

Само в Европейския съюз над 120 милиона души в момента живеят с ревматични и мускулно-скелетни заболявания. Мотото на кампанията на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) по повод световния ден за борба с артрита не е избрано случайно.

Важен приоритет за Европейската лига и членуващите в нея лекари, пациентски организации и здравни специалисти  е ранното поставяне на диагноза и ранното започване на лечение. Само по този начин инвалидизиращите последици от тези заболявания могат да бъдат предотвратени и пациентите да продължат нормалния си живот, част от който е и възможността да работят и да се чувстват пълноценни.

Затова тази година от Европейската лига поставят акцент върху работата и стратегиите за насърчаване и подпомагане на хората с ревматични заболявания, за да останат на трудовия пазар.

На 16.10 в Брюксел ще започне ежегодната конференция на (EULAR), чийто фокус ще бъде именно изграждане на устойчива европейска здравна политика в полза на хората с хронични заболявания, и по-специално ревматичните и мускулноскелетни заболявания. Конференцията ще се излъчва на живо от 10:00 местно време и може да се гледа в You tube канала на EULAR.

Как могат българските работодатели да окажат подкрепа на хората с ревматични и мускулно-скелетни заболявания?

На първо място, важна е държавната политика и насърчаването на работодателите да наемат хора с увреждания като цяло. Една от възможностите е чрез Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания.

От друга страна, изключително важно, конкретно за хората с ревматични и мускулно-скелетни заболявания, е адаптирането на работната среда, осигуряване на подходящо офис оборудване, като например удобни столове.

Възможността за гъвкаво работно време или работа от къщи са възможности, които са от изключително значение за хората с ревматични и мускулно-скелетни заболявания. Не на последно място, а може би и това е най-важното, което ще спомена, е разбирането и положителното отношение, в моменти, когато се налага престой в болница или по-дълго отсъствие поради влошаване на състоянието.

 

Петя Петрова

 

 

Проф. Златимир Коларов: Артритът не е една болест

11 Октомври 2019

Проф. Златимир Коларов е ревматолог в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Един от най-големите специалисти в България в областта на ревматичните заболявания. По повод Световния ден за борба с артрита, който отбелязваме на 12 октомври, разговаряме с проф. Коларов за различните лица, зад които се крие артритът, който всъщност е съвкупност от различни заболявания.

Проф. Коларов, свикнали сме всяко възпаление на ставите да наричаме артрит, но всъщност зад този термин се крие цяла група от заболявания. Кои са те?


Международният ден на артрита е прекрасен повод да поговорим за тази неприятна болест, която засяга много хора в България. Понятието артрит е въведено още от древността и означава възпаление на ставите. Това не е една болест.

Артритите са различни – ревматоиден, реактивен, псориатичен. Тези болести са обикновено във възрастта между 20 и 40 години. Артритът е болест на младите хора! Среща се и в ранна детска възраст, има и форми с късно начало. Много пъти обаче ставни оплаквания, които не са израз на артрит, се бъркат с тази болест.

А как да ги разграничим?

Лекарят ще ги разграничи! Моят съвет е, когато пациентите имат оплаквания, да не разчитат на самодиагноза и самолечение. Артритите се бъркат с артроза или шипова болест, които са характерни за по-късните етапи на живота. След 40 години започват да наболват, обаждат се, а след тази възраст вече всеки има някакви оплаквания от шипове.

Има и една друга група от болести, която се нарича мекотъканен ревматизъм. В случая думата ревматизъм не е много точна. Един колега обича да казва, че полъхът от древността се усеща и в днешната номенклатура. Едно време всички болести са наричали ревматизъм. Какво представлява мекотъканният ревматизъм? Това са всички онези състояния, когато меките тъкани около ставата са ангажирани при възпаления, при шипова болест, при натоварване.

Хора, които работят с ръцете, имат мекотъканни прояви. Много е пъстра палитрата на болестите, които могат да предизвикат ставни болки. Затова най-добре е, при съмнение, хората да потърсят консултация с ревматолог, а не да се самолекуват.

Проблемът е, че ревматолозите са неравномерно разпределени. Има цели региони, в които няма такива специалисти – какво да направят хората там?

Това наистина е голям проблем! Най-много ревматолози са концентрирани в София. С моите колеги от години бием тъпана, че има цели региони в които няма нито един ревматолог, например Благоевград, Кюстендил, Силистра, Смолян. В Кърджали имаше колега, но тя почина, а в Ямбол тази дейност се съвместява от колега, който е  кардио-ревматолог. Това е въпрос на политика на ръководството на местните болници.

Драмата с детските ревматолози е дори по-голяма. Дори в София няма достатъчно.

Голям проблем е била детската ревматология преди години, когато от ревматизъм масово са боледували деца между 12-18 години. След гърлена инфекция, много от тях са развивали възпаление на ставите, а след това, вече на стари години, и проблеми със сърцето. Благодарение на много активната профилактика още през 70-те години, намалява заболеваемостта над 7 пъти!

Това донякъде намали пресата върху тези специалисти. Но това не означава, че вече няма детски артрит и това е голямата ни болка. Едно време имаше цяла клиника, в която се лекуваха тези деца, после стана отделение. В момента детските ревматолози не знам дали ще се съберат на пръстите на едната ми ръка. И това е за цяла България….

Диагностицирането на артрита може да отнеме и 10 години. Защо е толкова трудно?

Рядко се случва това, може би по-скоро за болестта на Бехтерев. Имам един учебник, подарък от майка ми и от баща ми, в който пишеше, че диагностицирането се забавя с 12 години. Причината е, че от Болест на Бехтерев боледуват много млади хора и най-често се мисли за дископатия, дискова херния, ишиас, лумбаго.

В момента, по световни данни, забавянето в диагнозата е 7 години, което означава, че за 30 години ранното диагностициране се е приближило с 5 години само.

Седем години също не са малко….

Не са, разбира се. Едно е да лекуваме болестта в началото, а съвсем друго, когато вече се е развила. Болестта на Бехтерев понякога започва много бавно, подмолно: болка в кръста, в гърба и тъй като дископатиите са често срещани, се мисли за тях, а не се разбира, че зад тази болка стои друга патология. Разбира се, стигне ли човек до ревматолог, той веднага ще познае заболяването. Въпросът е, че пътят до него е дълъг.

Иначе има лабораторни изследвания, генетично носителство, което може да се докаже, има ядрено-магнитен резонанс, скенер – въобще много начини да се установи болестта и в ранните стадии. Трябва просто болният да попадне при ревматолог.

А доколко фатална може да е закъснялата диагноза?

С годините настъпват необратими промени в тъканите и е много трудно деформации, които са се получили, да претърпят обратно развитие. В лека степен може би да, но само толкова. Могат да се подобрят движенията, но там, където са вкостени тези меки тъкани, няма връщане назад. Затова е толкова важна навременната диагноза.

Как се лекуват артритите?

Вече разполагаме с биологична терапия, която бележи нова ера в лечението на тези заболявания. Препаратите са инжекционни – подкожни или венозни. Дори подкожните пациентите сами си ги поставят. Венозните се прилагат в специални центрове. Тези терапии забавят хода на болестта и дори го спират.

Проблемът е, че ако пациентите спрат да ги приемат, болестта се завръща. Напоследък имаме още по-ново поколение лекарства, което е под формата на таблетки и е още по-удобно за прием от пациентите. Разполагаме с разнообразни боеприпаси в борбата с тези болести. Просто пациентът трябва да отиде на лекар и да бъде постоянен в лечението си.

Кои са най-полезните храни при обостряне на възпалително чревно заболяване?

10 Октомври 2019


  1. Плодови или зеленчукови сокове


 

При обостряне на болестта на Крон (БК) или на язвения колит, може да нямате апетит. Въпреки това, не бива да забравяте, че организмът ви има нужда от хранителни вещества и по тази причина плодовете и зеленчуците са чудесно начало на захранването. Те доставят витамини и вода без да причиняват тежест. Единственото съображение е да избягвате пулпата, тъй като съдържащата се в нея целулоза причинява подуване.

  1. Пюре от ябълки


Добър избор за първо ядене след обостряне на състоянието. Ниското съдържание на фибри гарантира лесно храносмилане, при което червото се почиства без да се подува. Освен това пюрето от ябълки съдържа много калий и вит. С.

  1. Яйца


Независимо дали са бъркани или варени, те са лесни за смилане и богати на протеини, желязо и вит. D. Гастроентеролозите съветват да започнете захранването с малки порции на всеки 3 или 4 часа вместо малък брой обилни хранения.

  1. Варени моркови и зелен фасул


Друга стратегия е да добавяте нов вид храна на всеки няколко дни. Ето защо след пюретата може да преминете и на варени зеленчуци, които нямат семки (моркови, зелен фасул) като внимавате след включването на всеки нов хранителен продукт.

  1. Пилешко месо


Крехко, лесно за приготвяне и богато на протеини, вит от групата В и цинк. Подходящ избор е, в случай че не е мариновано или придружено с пикантен сос. Всички страдащи от възпалителни чревни заболявания трябва да избягват лютиви и пикантни храни, защото те утежняват симптомите.

  1. Варена мазна риба


Изключително важно е избягването на пържени или панирани храни. От друга страна, при правилно приготвяне риби като сьомгата и скумрията са много полезни при пациенти с възпалителни чревни заболявания. Те са богати на омега-3-мастни киселини, които се борят с възпалителния процес. Освен това са богат източник на протеини и вит. D.

  1. Фъстъчено масло


Важно е маслото да е фино смляно, защото твърдите частици биха раздразнили червата. Препоръчва се да направите само смес, в която няма захар. Освен вкусни, маслата от фъстъци, бадеми и кашу са чудесна храна за набавяне на протеини.

  1. Паста от бяло брашно


Обърнете внимание на надписа на опаковката и търсете марка, която предлага под 1 грам фибри на порция. Препоръчително е да избягвате доматения сос, защото съдържащите се в него семена биха влошили симптомите на заболяването. От друга страна добавянето на зехтин спомага за намаляването на възпалението.

  1. Пъпеш


Дините и пъпешите са лесно смилаеми и съдържат малко количество неразградими фибри. Освен това са богати на вит. С и А и се състоят от 90%  вода, тоест са лесен и вкусен начин да стоите хидратирани.

  1. Картофи


Независимо от вида им е задължително да отстраните обвивката преди консумация. Картофите са много подходящи след изостряне на заболяването заради меката им текстура и високото съдържание на магнезий, калий и вит. С.

  1. Авокадо


То е меко, щадящо стомаха и богато на мастни киселини. Освен това осигурява висок калориен прием, което е от полза за възстановяване на телесната маса.

Псориазис
Псориазисът е заболяване, което протича хронично с периоди на обостряния. Характеризира се с появата на груби червени лющещи се плаки по участъци от тялото – окосмената част на главата, колената и торса. В последните години заболяването започна да се свързва и с нарушения в мастния метаболизъм, както и с атеросклеротични изменения в съдовете.
Псориатичен артрит
Псориатичният артрит е заболяване, което освен кожата, засяга и ставите. При него различни по големина удебелени кожни плаки се появяват по цялото тяло, но най-често покриват колената и лактите, като причиняват болка, особено при движение. Когато заболяването е в активната си фаза, пациентите са трудно подвижни, като причина за това е ставното възпаление.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит протича с възпаление на по-малките стави в човешкото тяло - на пръстите на ръцете, на китките, на глезените и пръстите на краката. Зоните се зачервяват и подуват, а по-късно се деформират и по тях се образуват възли и бучки. Пациентите се оплакват от силна скованост, която им пречи да изпълняват всекидневни битови дейности.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев, известна като анкилозиращ спондилит, е хронично заболяване на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. При него гръбнакът става твърд, а засягането на ставите, сухожилията и връзките води до значително ограничаване на движенията. В някои случаи болестният процес може да обхване и други стави, както и вътрешни органи.
Улцерозен колит
Улецрозният колит е хронично заболяване на дебелото черво, при което неговата лигавица се възпалява и то се разранява. Този процес е съпътстван от образуването на големи количества слуз. Появява се дискомфорт в коремната област, болки в червата и чести позиви за ходене по голяма нужда. Изхожданията са обилни и кръвенисти, което изтощава болния.
Болест на Крон
Болестта на Крон е хронично заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне всяка негова част – от устата до ануса. В болестния процес са ангажирани всички слоеве на чревната тъкан. Най-честите проявления са диарични изхождания, съпроводени с болки в областта на корема и най-често около пъпа, разранявания и фистули около ануса.
За да се свържете с нас, моля използвайте e-mail формата. Очакваме Ви!
Изпрати мейл
Created by: PR Care