НОВИНИ

Пациентите с Бехтерев често са с нарушена помпена функция на сърцето

14 Февруари 2019

Пациентите с анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) често имат и нарушена помпена функция на сърцето, която е независима от наличието на придружаващи сърдечно-съдови заболявания, става ясно от изследване, публикувано в списание Arthritis Care & Research.
Заболявания като артериална хипертония, захарен диабет и метаболитен синдром се срещат по-често при хора с болест на Бехтерев и в голяма степен това обяснява по-големия сърдечно-съдов риск при този контингент.

„Въпреки това е добре известно, че наличието на нарушена помпена функция на сърцето, дължаща се на умора на миокарда, е назависим рисков фактор, който утежнява прогнозата при пациенти с анкилозиращ спондилит”, обяснява д-р Хелга Митбьо от университетската болница в Хаукленд, Норвегия.

За да оценят наличието на нарушена помпена функция при тази група болни, авторите на изследването подбират 106 пациенти с болест на Бехтерев на лечение в отделението по ревматология на болница с Осло и ги сравняват с други 106 здрави участници.

Всеки един от тях бива консултиран от кардиолог и преминава през ехокардиография, а от получените резултати става ясно до каква степен е запазена помпената функция на сърцето.
Според авторите, както пациентите с болест на Бехтерев, така и здравите са еднакво податливи към редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Въпреки това, от ехокардиографията става ясно, че първата група е по-предразположена към нарушена помпена функция на сърцето, като тази зависимост е най-силна при мъжете с анкилозиращ спондилит.
Същевременно учените не откриват връзка между сърдечно-съдовите смущения и провеждането на терапия за ревматологичното заболяване.

„Получените от нас резултати са в подкрепа на получените досега доказателства, че пациентите с болест на Бехтерев са засегнати в по-голяма степен от сърдечно-съдови заболявания”, заявяват д-р Митбьо и колектив.

Д-р Наков: Проучвания показват, че при пациенти в ремисия калпротектинът трябва да се изследва на всеки два месеца

29 Април 2019

Целта на лечението на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) е постигането на дългосрочна клинична, ендоскопска и дори хистологична ремисия – т.нар. дълбока ремисия. Това е състояние, при което пациентите нямат оплаквания и лигавицата на червото им е здрава. За съжаление обаче, всеки пациент в ремисия може да се обостри и оплакванията да се появят отново или пък да няма налични оплаквания, но лигавицата на червото да има изменения.

Понякога обострянията са неизбежни, но ако се предскажат още преди появата на симптомите, то обострянето може да бъде предотвратено при взимане на нужните мерки. Именно затова много важно е проследяването на тези пациенти. Златен стандарт за проследяването на ВЧЗ е ендоскопията. Метод, който е времеемък, често болезнен, инвазивен и изискващ прием в болница. При пациентите с болест на Крон в тънкото черво, ендоскопията невинаги е възможна. Именно затова са нужни неинвазивни методии за проследяването на тези пациенти.

Най-популярните методи за неинвазивно проследяване са вземането на кръв, ултразвуковото изследване и изследване на белтък в изпражненията.

Взимането на кръв е познат и лесен метод. При него се следят показатели за възпаление в организма като бели кръвни клетки, тромбоцити и С-рективен протеин. Тези показатели обаче не са особено точни и могат да се повишат дори при обикновена настинка или възпален зъб, например.

Ехографията или ултразвуковото изследване набира популярност при проследяване на пациентите с ВЧЗ. Това е неболезнен метод, при който се изследват дебелината на чревната стена и кръвотока в червата. Недостатък е това, че методът е силно зависим от уменията на лекаря, който го прави. Също така при по-лекостепенно възпаление ултразвуковото изследване не е достатъчно достоверно.

Изследването на белтъка фекален калпротектин в изпражненията е най-лесния, точен и ефективен метод за проследяване на пациенти с ВЧЗ. Калпротектинът е белтък, който показва дали има възпаление в тънкото и/или дебелото черво или не.

Пациентите е нужно да предоставят фекална проба, която се изследва на специални апарати и ако калпротектинът е над определена стойност, това означава, че пациентът се е обострил или ще се обостри до 1-2 месеца. Това е времето, в което можем да предотвратим релапса със засилване на лечението. Ако калпротектинът е под определена стойност, това означава, че пациентът е в ремисия.

Български и международни проучвания показват, че при пациенти в ремисия калпротектинът трябва да се изследва на всеки два месеца.  Крайната цел на лечението на пациентите с ВЧЗ е постигането на стабилна ремисия. Понякога въпреки, че болните нямат оплаквания, в лигавицата на червото им може да има възпалителен процес. Предсказването на обострянията е от съществено значение за пациентите с болест на Крон и улцерозен колит. Към днешна дата най-добрият метод за проследяване на пациенти с ВЧЗ и предсказване на релапс е изследването на  калпротектин в изпражненията.

 

Д-р Радислав Наков, дм; УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Правилно ли е ранното интензивно лечение на ревматоидния артрит?

24 Април 2019

Преди години консервативното лечение на ревматоидния артрит или „колкото по-малко, толкова по-добре” беше златният стандарт. В хода на времето обаче специалистите предприеха по-радикални мерки за справяне със заболяването. На какво се дължи тази промяна?

Ранното поставяне на диагнозата ревматоиден артрит е първата важна стъпка, тъй като бързото включване на болест-повлияващите антиревматични медикаменти и на биологичните лекарства позволява да се избегне увреждането на ставите, както и да намалее опасността от инвалидизация.

Причината за този по-агресивен подход е, че в близкото минало, голям процент от страдащите от ревматоиден артрит стигаха до затруднения в движението и походката. Добрата новина е, че в днешно време не всички страдащи от болестта са застрашени от необратимо увреждане на ставите.

За тези с лека форма на заболяването невинаги е необходимо провеждането на агресивно лечение. Въпреки това, използваните в този случай нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) помагат за болката, но не предотвратяват засягането на ставите.

Ето защо, крайно ограничен брой пациенти подлежат на лечение само с НСПВС, а именно хората, които не са с риск за опорно-двигателния апарат.

Сред подходящите за тях медикаменти  са:


  • Хидроксихлороквин

  • Сулфасалазин

  • Моноциклин- антибиотик, за когото се смята, че донася полза при лечение на ревматоиден артрит


Лекарства, използвани при умерено тежка до тежка форма на заболяването, са следните:

  • Метотрексат

  • Лефлуномид

  • Азатиоприн

  • Тофацитиниб

  • Етанерцепт

  • Адалимумаб

  • Голимумаб

  • Цертолизумаб

  • Тоцилизумаб

  • Ритуксимаб

  • Абатацепт


Пациентите с умерено тежка до тежка форма на заболяването са с повишен риск от влошаване на качеството на живот поради ограничения в движението, породени от увреда на опорно-двигателния апарат. Заради ниската цена и добрата поносимост много ревматолози предпочитат да започнат лечението с метотрексат при тези болни като включването на преднизолон в ниски дози би могло да олекоти някои от симптомите.

Белези на ставно засягане:

  • Подуване на ставите

  • Сутрешна скованост

  • Първи симптоми на ревматоидни артрит в ранна възраст

  • Високи нива на антитела срещу цикличен цитрулизиран пептид (CCP)

  • Ревматоидни възли по пръстите


За съжаление няма надежден начин да се предвиди кой ще развие ставно увреждане. Ето защо при първи симптоми на ревматоиден артрит е необходимо да се свържете с Вашия лекуващ лекар.

В основата на овладяването на това коварно протичащо заболяване е именно ранното откриване и бързото начало на терапията. Идеален вариант за ефекта на това лечение е постигане на т. нар. „ремисия”, тоест отзвучаване на симптомите и спиране на увредата на опорно-двигателния апарат. Ето защо в съвременната ревматология правилото е ранен старт с агресивен подход на лечение.

Какво да попитаме лекаря си, ако имаме болест на Крон?

22 Април 2019

Диагностицирането с болестта на Крон може да се бъде прието като предизвикателство, но разбирането на състоянието е първата стъпка към поемане на контрола върху нейните симптоми. Задаването на правилните въпроси по време на разговора с вашия лекар ще ви помогне да знаете какво да очаквате и да наблюдавате по-добре състоянието си.

Моля разгледайте приложените файлове и при желание ги принтирайте преди срещата си с лекаря Ви, за да улесните дискусията.

1

2

Как да различим симптомите на лупус и псориатичен артрит?

14 Април 2019

Разликата между двете заболявания е понякога е трудна дори и за специалистите, заради многото общи симптоми, като например болка и подуване на ставите. Окончателната диагноза се поставя с редица изследвания, но има някои отличителни белези, по които бихте могли да се ориентирате.

Симптоми на лупус

Лупусът протича различно при всеки отделен човек, тоест не е необходимо Вашите симптоми да съвпадат с тези при други хора с болестта. Обща черта на заболяването е, че протича с периодични обостряния, последвани от временно отшумяване на симптомите.

Сред типичните за лупус белези са:

• Пеперудообразен обрив на лицето
• Отпадналост
• Скованост и болка в ставите
• Треска
• Кожни обриви, предизвикани от слънчева светлина
• Посиняване на върховете на пръстите при излагане на студ
• Главоболие
• Косопад
• Намален брой червен кръвни клетки (анемия)
• Подуване на дланите и ходилата

Симптоми на псориатичния артрит

Също както при лупуса болестта протича с обостряния и ремисия.
Освен това характерни за заболяването са следните:
• Сериозно подуване на пръстите на ръцете и ходилата
• Болка в ходилата, особено в областта на петите
• Болка в долната част на гърба
• Надигнат обрив на кожата, който се бели
• Неравности и обезцветяване на ноктите

Какви са причините за възникване на лупус?

Заболяването се развива, когато имунната система, предпазваща човешкото тяло от бактерии и вируси, започне да атакува собствените органи и тъкани. Това води до хронично възпаление най-често в сърцето, кожата, мозъка и кръвните клетки.

Специалистите не са напълно наясно с причината за появата на лупус, но предполагат че става въпрос за генетично предразположение, комбинирано с фактори като слънчева светлина, инфекции и медикаменти.

Какви са причините за възникване на псориатичния артрит?

Заболяването възниква при някои хора след първоначална проява на псориазис, но при други оплакванията от страна на ставите предхождат във времето кожните изменения. Подобно на лупуса и при псориатичния артрит движещата сила за заболяването е необичайна активност на имунната система като прицелен орган е кожата.

Как се диагностицира лупус?

Заболяването се открива след поредица от изследвания, като първоначално се тестват кръв и урина. Освен това лекарят би могъл да назначи рентгенография на ставите и гръдния кош.

Как се диагностицира псориатичния артрит?

Освен споменатите изследвания, лекарят обръща особено внимание на наличието на възпаление, подуване или ограничена подвижност на ставите, както и за характерния обрив. Също така ще се изключат болести с подобно протичане, например подаграта, при която се наблюдава подуване и болка в една става, най-често в палеца на крака.

Независимо от това дали страдате от лупус или от псориатичен артрит е необходимо да имате пълно доверие на Вашия лекуващ лекар. В момента има редица лекарствени режими, а той ще се постарае да намери най-подходящия за Вас.

Created by: PR Care