НОВИНИ

Боряна Ботева: Хората с ревматични заболявания са пълноценни участници в пазара на труда

04 Май 2019

Представяме ви специално интервю за Пробуди се с Боряна Ботева, председател на Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България във връзка с предстоящия Световен ден за информираност за болестта на Бехтерев.

Връщате се от конгреса на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR), където взехте активно участие в пациентската работна група (PARE). Кои бяха основните акценти от събитието?

Тази година конференцията на пациентското подразделение на Европейската лига за борба с ревматизма се проведе в Прага в периода 5-7 април, като акцент беше поставен върху работата и възможностите за пълноценно участие на хората с ревматични заболявания в пазара на труда, както и подкрепата, която могат да оказват в тази посока, институции, лекари, здравни специалисти и пациентски организации.

Разбира се, както всяка година беше отделено време и за обмяна на опит между отделните организации, които имаха възможност да представят проекти реализирани от тях през изминалата година. Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България се представи с ежегодния благотворителен коледен базар “С Любов и усмивка за Коледа”. Гост на форума беше и министърът на здравеопазването на Чехия – Адам Войтех.

Наближава Световния ден за борба с болест на Бехтерев. Какво предвиждате като активности?

Световният ден за информираност за болестта на Бехтерев се отбелязва всяка първа събота на месец май и тази година точната дата е 4 май. Предвиждаме тази година да преведем и публикуваме различни материали в сайта и страницата във фейсбук на Организация на пациентите с ревматологични заболявания, които могат да бъдат от полза за хората с болест на Бехтерев.

Интересна инициатива организират от Американската асоциация за болест на Бехтерев и Световната организация, обединяваща организации на хора с болест на Бехтерев (ASIF). В периода 3-5 май ще се проведе онлайн семинар за хора с болест на Бехтерев. Повече информация може да се намери на следния линк: http://asif.info/global-spondyloarthritis-summit-2019/. Благодарение на Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев ще можем да гледаме семинара и на български език.

Какви са основните ежедневни трудности на пациентите с болест на Бехтерев?

Ежедневните проблеми на хората с болест на Бехтерев са свързани предимно с болката, сковаността и умората, с които се характеризира болестта. За да може да живее пълноценно човек с подобни ограничения е необходим силен дух, а така също и емоционална подкрепа и разбиране от страна на близки, приятели, работодатели, колеги.

По мое мнение периодът на адаптация към новия начин на живот, който неминуемо налага ограничения, е много труден и тогава хората с болест на Бехтерев се нуждаят от силна подкрепа, която могат да намерят и сред други пациенти със същото заболяване.

Трудна ли е диагностиката на ревматологичните състояния и колко време минава обикновено до поставяне на точната диагноза?

Диагностицирането на ревматичните заболявания отнема много време и това забавя започването на лечение. Разбира се, този проблем се наблюдава не само в България и зависи до голяма степен от естеството на тези заболявания. Например поставянето на диагноза системен лупус може да се забави с 6 г., тъй като това е многолико заболяване и неслучайно е наричано „великият имитатор“.

С наличието на съвременни методи на изследване би трябвало поставянето на диагноза при симптоми на ревматично заболяване да се ускорява, но за жалост у нас достъпът до някои от тези съвременни методи за изследване е силно затруднен.

Например при симптоми на болест на Бехтерев, едно изследване с ЯМР би допринесло по-бързо да се постави или отхвърли диагнозата, а всички знаем колко сложно е да се направи такова изследване, поради лимити и административни пречки. Понякога хората са принудени да си го заплатят, ако имат тази възможност.

У нас проблем при диагностицирането на ревматичните заболяване е и неравномерното разпределение на специалистите ревматолози. В Благоевград, Перник, Лом, Монтана, Габрово, няма нито един ревматолог. Има градове, където има само 1 специалист, като Ловеч например.

Какви условия предлага здравната система у нас за предотвратяването на инвалидизацията при пациентите с ревматологични заболявания?

Това е един изключително сложен въпрос, тъй като проблемите са много. За да се предотврaти или забави процеса на инвалидизация при ревматичните заболявания е необходимо да се обърне внимание на няколко неща. На първо място диагнозата се забавя средно с около 6-8 г. при някои заболявания, като възможна причина за това е не само естеството на тези заболявания, а неравномерното разпределение на спецалисти в страната, затрудненият административен достъп до съвременни диагностични методи.

В ревматологията изкуство е не само поставянето на диагноза, а и проследяването на състоянието на вече диагностицираните пациенти. Ето тук ситуацията е още по-страшна. Като възможни причини мога да посоча отново недостатъчния брой специалисти, неравномерното им разпределение, липса на координация между различните специалисти ангажирани в проследяване състоянието на един ревматично болен. Тази координация е от изключително голямо значение, тъй като при ревматичните заболявания почти винаги има и съпътстващи такива. Разбира се има и изключения от общата картина, но те са малко.

На последно място, но не и по важност, като причина мога да посоча тромавите административни процедури за достъп до съвременна биологична терапия и недофинансирането на клиничните пътеки за ревматични заболявания.

За да  получат лечение пациентите са принудени на всеки 6 месеца да се явяват пред лекарска комисия, а такива има само в София, Пловдив, Варна, а съвсем от скоро и в Плевен. Цялата процедура е свързана с отсъствие от работа, ангажиране на близки хора, пътуване до споменатите градове.

Кои според вас са най-надеждните източници на информация относно ревматологичните заболявания, които биха били от полза за пациентите?

В последните 10 години у нас се заговори повече за ревматичните заболявания, което много ме радва, тъй като си спомням, когато аз бях диагностицирана през 2008 г колко оскъдна беше информацията.

Хората се вълнуват от различни аспекти на живота с ревматично заболяване, като се започне от поставянето на диагноза и се стигне до това дали и как могат да станат родители, когато вече имат поставена подобна диагноза.

Напоследък във групата на Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България във фейсбук обсъждаме и много въпроси свързани с храненето при ревматичните заболявания. Сайтове като Пробуди се и Medical News са много полезни в тази посока.

Д-р Ана-Мария Младенова

Биологични и биоподобни продукти (инфографика)

28 Май 2019

В един свят с множество биологични и биоподобни продукти, добрата информираност на пациента е много важна.

Биологичните продукти революционизираха лечението на много сериозни, хронични и животозастрашаващи болести.

За повече информация, вижте инфографиката:

AbbVie_10.05


Биологични лекарства и ревматоиден артрит

26 Май 2019

През 90- те години на 20 век на пазара се появява първото биологично лекарство за лечение на ревматоиден артрит. Медикаментът с генерично (оригинално) наименование етанерцепт е първият по рода си, но скоро след това се разработват много други подобни препарати. Според медицинските издания тези медикаменти представляват следното:

„Лекарствата, повлияващи биологичния отговор, още познати като биологични лекарства, са препарати, използвани за предотвратяване или намаляване на възпалението и увредата на ставите. Биологичните лекарства атакуват конкретни молекули на имунните клетки, на ставния хрущял и на вътреставната течност, които водят до нарушение на целостта на ставата. До момента са разработени няколко вида биологични лекарства, всяко едно от които атакува специфична молекула, свързана с възпалителния процес (тумор некрозис фактор, интерлевкин 1, повърхностни молекули на Т- и В-лимфоцитите и др.).“

Биологични лекарства и техните прицелни молекули:


  • Етанерцепт, инфликсимаб, адалимумаб и др. са  биологични лекарства, атакуващи тумор некрозис фактор (TNF) и по тази причина се наричат анти-TNF медикаменти. Обикновено те са лекарства от първа линия при ревматоиден артрит.

  • Ананкира блокира интерлевкин 1. Счита се за по-малко ефективно лекарство от анти-TNF медикаментите и не се предписва толкова често.

  • Абатацепт спира активацията на Т-клетките и се прилага при пациенти с умерено тежка и тежка форма на ревматоиден артрит, които не могат да бъдат лекувани с метотрексат или анти-TNF.

  • Ритуксимаб спира активацията на В-клетките и също се използва при пациенти, които не могат да приемат метотрексат или анти-TNF.

  • Тоцилизумаб блокира рецептора за интерлевкин-6


Кой може да се лекува с биологични препарати?

Това са пациенти, които не се поддават на лечение с модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs disease-modifying antirheumatic drugs). След започване на биологично лечение, ефектът се наблюдава в следващите няколко седмици.

Кой не бива да приема биологични лекарства?

има пациенти, които не са подходящи за биологична терапия. Става въпрос за различни състояния, при които рискът от лечението надвишава ползите от него.

Например, пациенти с множествена склероза или лимфом не са показани за биологично лечение, както и болни със сърдечна недостатъчност. Такива са и пациентите страдащи от чести инфекции.

Кое е най-ефективното биологично лекарство?

Лекуващият лекар ще избере най-подходящата за Вас биологична терапия.

Друго важно съображение е удобството, тоест дали се приема през устата или се инжектира, колко често се приема и дали се налага проследяване от лекаря.

Всички тези въпроси са важни и помагат да изберете правилната терапия за Вашето състояние.

 

Има ли връзка между псориазиса и възпалителните чревни заболявания?

26 Май 2019

Псориазисът е хронично възпалително кожно заболяване, което често се свързва с други болести като ревматоиден артрит, захарен диабет, сърдечни и бъбречни увреждания, както и метаболитен синдром.

Тези наблюдения породиха теорията, че псориазисът е състояние, което води до възпаление в множество органи и системи в човешкия организъм. В световен мащаб псориазисът засяга 10% от възрастното население, което прави необходимостта от информираност още по-голяма. Същевременно разпознаването на особеностите на болестта от страна на семейните лекари би довело до по-добра диагностика и по-често търсене на придружаващите заболявания.

До момента има няколко проучвания сред европеидната популация, които повдигат въпроса за възможна връзка между псориазиса и възпалителните чревни заболявания (inflammatory bowel disease (IBD), които включват болестта на Крон и улцерозния колит. Най-убедителното доказателство за сроден характер на тези болести е наличието на еднакви серумни маркери на възпалението, сред които тумор некротизиращ фактор алфа и различни видове транспортни белтъци, наречени интерлевкини.

С цел да се затвърди теорията за връзка между псориазиса и IBD тайвански учени правят анализ на общо девет проучвания,  обхващащи общо 7 794 187 участници.

Анализът заключва следното:


  • всички разгледани проучвания доказват статистически значима връзка между двете заболявания

  • демонстрира се, че пациентите с псориазис имат с 1,75 пъти по-голяма вероятност да развият болест на Крон и с 1,75 пъти по-голяма вероятност - улцерозен колит отколкото здравите участници

  • Връзката между псориазиса и IBD се потвърждава и поради факта, че в рамките на проучванията, терапията с едни и същи медикаменти, блокиращи тумор некротизиращ фактор алфа води до изчистване на плаките, намаляване на възпалението на ставите, понижаване на серумните маркери и дори забавяне на прогресията на сърдечно-съдовите заболявания. Този терапевтичен ефект се наблюдава и по отношение на симптомите на IBD.


Според авторите на анализа връзката между двата типа заболявания се корени в общи генетични нарушения, водещи до смущения във функцията на имунната система и дори до намалено разнообразие на чревната микробиота.

 

Използван източник:

 

1.Graeme M. Lipper. Psoriasis and IBD: Is This Comorbidity for Real? – Medscape – Jan 11, 2019.

Д-р Радислав Наков: Фекалният калпротектин е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания

18 Май 2019

Д-р Радислав Наков, дм работи в Катедрата по гастроентерология  на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, МУ-София. Д-р Наков е председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България и е част от управителния съвет на Европейската асоциация по гастроентерология (UEG), където отговаря за младите лекари и продължаващото обучение. Д-р Наков е директор и на най-големия обучителен курс за млади гастроентеролози в Европа – UEG Summer School.

Докторантурата и научните интереси
на д-р Наков са в сферата на възпалителните чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит, като той е създал специален алгоритъм за проследяване на тези пациенти.

Именно по този повод, д-р Наков даде специално интервю за Пробуди се.


Какво представлява фекалният калпротектин?

За да се обясни какво точно представлява фекалният калпротектин, първо трябва да се обясни как според съвременната медицина възникват възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ).

Най-просто казано, се приема, че ВЧЗ възникват в резултат на болестен имунен отговор към нормално живеещите в храносмилателната система микроорганизми при генетично предразположени лица. В този процес имунната ни система погрешно приема микроорганизмите в дебелото черво за вредни и насочва всичките си сили натам като изпраща огромно количество възпалителни клетки в лигавицата на дебелото черво. Те започват да атакуват клетките на червата и именно в този момент отделят калпротектин, който попада в лумена на червата и може да бъде измерен в изпражненията.

В резюме калпротектинът е белтък, който се отделя с изпражненията при наличие на чревно възпаление


Къде и как може да се изследва фекален калпротектин?

Фекален калпротектин може да се изследва вече в лабораториите на всички големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора. Най-добре е да се изследва на място, където има гастроентеролог, който да интерпретира правилно получения резултат. Много важно е да се извърши количествен тест – такъв който показва числа като резултат, а не качествен тест, който показва само положителен или отрицателен резултат.

За изследването на калпротектин са важни няколко неща. Нужно е пациентът да си вземе от аптеката контейнерче за изпражнения, след което от първото за деня изхождане да вземе проба с големината на бобено зърно и да я постави в контейнерчето.

Фекалният калпротектин е стабилен на стайна температура в изпражненията до 3-4 дни, което позволява лесното транспортиране на пробите. Това дава възможност на пациенти от населени места, където нямат възможности за изследване на калпротектин, да изпратят проба до най-близката лаборатория по куриер.

За съжаление все още изследването на фекален калпротектин не се поема от НЗОК и се заплаща допълнително, като цената му е около 50 лева.

В какви ситуации е нужно да се изследва фекален калпротектин?

Най-важните приложения на калпротектина са  диагноза на неясни чревни оплаквания и проследяване на пациенти с ВЧЗ.

По отношение на диагностиката, калпротектинът се е доказал в редица проучвания като точен скринингов метод. Ако даден пациент има чревни оплаквания като болка в корема, диария, запек и подуване на корема, се препоръчва да изследва фекален калпротектин. Ако той е под определена стойност, най-вероятно пациентът няма никакво сериозно заболяване (болест на Крон, язвен колит, колоректален карцином, инфекциозно чревно заболяване) и има функционално чревно заболяване (в следствие на стрес). Ако калпротектинът е над определена стойност, най-вероятно се касае за по-сериозно заболяване на червата, изискващо допълнителни изследвания като ендоскопия.

Ако пациентът е с поставена вече диагноза болест на Крон или язвен колит, то фекалният калпротектин е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване, който може да спести честите ендоскопски изследвания. Ако пациентите са в ремисия (безсимптомно състояние) калпротектинът може да се изследва на всеки два месеца и ако стойностите са му нормални – всичко е наред, лечението е правилно и не са нужни допълнителни изследвания. Ако, обаче, калпротектинът е повишен над определени стойности при пациенти в ремисия, това означава, че до 1-2 месеца ще настъпи обостряне на състоянието. Именно в такъв момент лечението на тези пациенти може да се засили и обострянето да бъде предотвратено.

От друга страна при пациенти с активно ВЧЗ (с оплаквания), измерването на калпротектина през определен период от време ни дава отражение на ефективността на прилаганото лечение. Ако той намалява, лечението е правилно за съответния пациент и той навлиза в ремисия. Покачването му, от друга страна, трябва да накара лекарите да преосмислят терапевтичната стратегия.

 
Каква е съпоставимостта на фекалния калпротектин с ендоскопията?

Безспорно  „златен стандарт“ за оценка на чревното възпаление е ендоскопията с биопсия. Ендоскопските процедури, обаче, са инвазивни, с потенциален риск от усложнения, подготовката за тях е неприятна и изисква прием в болница.

Редица български и международни проучвания доказват, че диагностичната точност на фекалния калпротектин за оценка на чревното възпаление е съпоставима с тази на колоноскопията. Именно затова калпротектинът е неинвазивен, точен и удобен метод за проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания, който може да намали извършването на ненужни ендоскопии.

Препоръчва се всички пациенти с ВЧЗ в ремисия да изследват фекален калпротектин на два месеца и след всяко изследване да се съветват с проследяващия ги гастроентеролог.


Д-р Ана-Мария Младенова

 

Псориазис
Псориазисът е заболяване, което протича хронично с периоди на обостряния. Характеризира се с появата на груби червени лющещи се плаки по участъци от тялото – окосмената част на главата, колената и торса. В последните години заболяването започна да се свързва и с нарушения в мастния метаболизъм, както и с атеросклеротични изменения в съдовете.
Псориатичен артрит
Псориатичният артрит е заболяване, което освен кожата, засяга и ставите. При него различни по големина удебелени кожни плаки се появяват по цялото тяло, но най-често покриват колената и лактите, като причиняват болка, особено при движение. Когато заболяването е в активната си фаза, пациентите са трудно подвижни, като причина за това е ставното възпаление.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит протича с възпаление на по-малките стави в човешкото тяло - на пръстите на ръцете, на китките, на глезените и пръстите на краката. Зоните се зачервяват и подуват, а по-късно се деформират и по тях се образуват възли и бучки. Пациентите се оплакват от силна скованост, която им пречи да изпълняват всекидневни битови дейности.
Болест на Бехтерев
Болестта на Бехтерев, известна като анкилозиращ спондилит, е хронично заболяване на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. При него гръбнакът става твърд, а засягането на ставите, сухожилията и връзките води до значително ограничаване на движенията. В някои случаи болестният процес може да обхване и други стави, както и вътрешни органи.
Улцерозен колит
Улецрозният колит е хронично заболяване на дебелото черво, при което неговата лигавица се възпалява и то се разранява. Този процес е съпътстван от образуването на големи количества слуз. Появява се дискомфорт в коремната област, болки в червата и чести позиви за ходене по голяма нужда. Изхожданията са обилни и кръвенисти, което изтощава болния.
Болест на Крон
Болестта на Крон е хронично заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне всяка негова част – от устата до ануса. В болестния процес са ангажирани всички слоеве на чревната тъкан. Най-честите проявления са диарични изхождания, съпроводени с болки в областта на корема и най-често около пъпа, разранявания и фистули около ануса.
За да се свържете с нас, моля използвайте e-mail формата. Очакваме Ви!
Изпрати мейл
Created by: PR Care